Един Ден От Живота....

Един хубав съботен ден, бяхме излезли на разходка с едно приятелско семейство. И те имаха момченце като нас, но с годинка по-голямо. Водихме децата къде ли не, правиха какво ли не и съвсем естествено накрая огладняха... Пожелаха си пържени картофи...

Седнахме на едно подходящо заведение и поръчахме... След няколко хапки, детенцето на нашите приятели изтърва едно картофче на земята... Няма да се учудите, че типично по детски, малчугана се наведе, вдигна си загубеното съкровище... и още преди майка му да успее да реагира... хоп в устата... Тъкмо родителите му да тръгнат да му четат конско ... и моя син се обади:

- Абе, Гошо! Не се прави така! - извика възмутен той.

Не можете да си представите за един миг каква гордост изпитах от своето отроче... "Боже... - помислих си - Детенцето ми... милото ми то... Колко културен, колко умен е само!" Е, да... ама...

Синът ми продължи:

- Не се прави така! Трябваше първо да го издухаш! - довърши мисълта си - Знаеш ли колко микроби има сега по него...

И така... с моята гордост...

Та да знаете и вие... как се прави...

(А. Тодорова)