Tuesday, 17 February 2015

Брад Пит: Трябва да изгубиш всичко, преди да спечелиш... всичко!

"В Мисури, откъдето съм аз, 
не говорим за това, което правим. 
Просто го правим. 
Другото е самохвалство."
(Брад Пит)

1. Вярвам в това, че ти сам решаваш какви да са дните ти. Сам решаваш какъв да е животът ти. И всичко зависи от твоите възприятия.
2. В природата ми е да се движа. Моята теория е, че ти трябва да си акулата. Трябва да се движиш непрекъснато. Не трябва да спираш.
3. В Мисури, откъдето съм аз, не говорим за това, което правим. Просто го правим. Другото е самохвалство.
4. Имах приятел, който работеше в хоспис. Той ми разказваше, че в последните си мигове хората не говорят за своя успех, за наградите си, за книгите, които са написали, или за това какво са постигнали. Говорят само за любовта си и за съжаленията, които носят в душите си. Мисля, че това казва всичко.
5. Славата е кучка. Заради нея непрекъснато се чувстваш като момиче, което минава покрай работници на строеж.
6. Успехът е звяр. И обикновено насочва вниманието ти към грешните неща. Кара те да гледаш навън, а не навътре.


7. Трябва да изгубиш всичко, за да спечелиш всичко.
8. Винаги съм във война със себе си – понякога правилна, друг път – не.
9. Когато срещнеш един човек, концентрираш ли се върху външния му вид? Само при първото впечатление. И тогава се появява някой, който не е привлякъл погледа ти веднага, но ти започваш да говориш с него и изведнъж той се превръща в най-хубавото нещо на света за теб.
10. Обичам да карам мотора си с каска. Така хората не ме разпознават.... и аз мога да ги гледам.
11. Не си задавам въпроси за морала. Просто усещам какво е правилно. И още нещо: знам, че най-важното е да си честен със себе си.
12. "Позвъних на баба си и дядо си. Дядо ми ми каза: "Гледахме твоя филм." "Кой?", попитах аз. "Бети - извика той, - как се казваше филмът, който не харесах?"
13. Действията казват повече от думите. Това не важи никъде с такава сила, както в общуването с децата.
14. Имам малко приятели - броят се на пръстите на едната ми ръка. Имам и семейството си. Не съм и мечтал за по-щастлив живот.
15. Семейството е рисковано начинание, защото колкото по-голяма е любовта, от толкова повече неща се отказваш. Такава е цената. Но аз я приемам.
16. Винаги съм си мислил, че ако някой ден създам семейство, трябва да е голямо. Исках да има хаос в къщата. Щастлив съм за правилните избори, които направих, за това, че намерих жената, която обожавам, Анджи, за това, че създадохме семейство, което толкова обичам.
17. Едно от най-мъдрите неща, които съм правил, беше да дам на своите деца майка като Анджи. Тя е страхотна. Толкова съм щастлив, че я имам.
18. Гледам децата ни – синът ни от Виетнам, дъщеря ни от Етиопия, другата ни дъщеря – от Намибия, синът ни от Камбоджа... и всички те са братя и сестри! Това ми действа изключително вдъхновяващо!
Добавете надпис
19. Да имаш деца променя изцяло светогледа ти. Имах своите успехи, направих някои наистина силни филми. Имах късмет и сега е време да споделя даровете, които животът ми поднесе. Да си родител значи да свалиш фокуса от себе си. За това съм наистина благодарен. Уморих се да мисля само за себе си. Писна ми от мен самия. Когато имаш деца, искаш да си до тях непрекъснато, да не пропускаш нито миг. Те ти носят истинска наслада и една дълбока любов. Можеш да напишеш книга, можеш да направиш филм, можеш да нарисуваш картина, но да имаш деца е най-невероятното приключение, което съм преживявал.
20. Между бащите и синовете съществува особена връзка. Всеки син носи ярък отпечатък, оставен от баща му.
21. Често мисля за това какво децата ми ще си спомнят от своето минало и се опитвам да съм по-мъдър в решенията си. Преди всичко, аз съм баща. И имам същите тревоги като всеки баща: В безопасност ли са всички? Достатъчно време ли прекарвам с тях?... Това са нещата, които ме държат буден.
22. Изненадан съм колко автоматично и интуитивно е превръщането ти в родител. Днес наистина вярвам в своите инстинкти. Един звук през нощта и ти си буден, защото децата ти може би имат нужда от теб. Или когато си нервен, умишлено се опитваш да се разсееш с нещо, за да не си го изкараш на децата. Всеки ден откриваш нещо ново за себе си...
23. Не знам защо говорят за развода ми с Дженифър като за провал. Може би хората смятат така, защото бракът ни не беше безпроблемен. Но аз винаги съм прегръщал тази обърканост на живота. Всъщност, намирам я за наистина красива.
24. В живота ми винаги е имало големи промени.
25. Докато гледате телевизия тази вечер, 30 000 души в Африка ще умрат заради ужасната бедност и мизерия. Утре вечер – още 30 000. В това просто няма смисъл.
26. Колкото повече остарявам, толкова по-ясно виждам какво е наистина важно. За мен това е времето ти и хората, с които го прекарваш.
27. Непрекъснато чувам за себе си, че съм голям купонджия. Е, не съм. Аз съм скучен. Поне според "парти стандартите".
28. Удивително е какво може да направи с теб кризата на средната възраст. Мен лично ме мотивира.
29. Не трябва да говориш, преди да си наясно както точно имаш да кажеш. Ето защо се чувствам неудобно, когато давам интервюта. Репортерите ме питат какво, според мен, трябва да направи Китай спрямо Тибет. На кого му пука какво мисля аз? Аз съм просто актьор! Дават ми сценарий. Играя. Това е. Тук съм, за да забавлявам хората. В крайна сметка, ако се замислите, аз съм един възрастен мъж, който си слага грим.

БРАД ПИТ
by gnezdoto.net

Tuesday, 10 February 2015

И какво ако днес не се събуждам до теб?

И какво ако се усмихвам вяло към прозореца, все едно има някой там? Нищо, че ми отвръщат разпилените завеси. Те ми отвръщат вместо теб. И какво като тези стаи са тихи? И какво като всички гардероби са празни? Виждаш ли?
Като на филм е.
Аз, в единия край на света, бързам, зарязвам си кафето на пода до обувките, токчета и ключове, ключове и токчета, надпреварвам се със стълби и клаксони… Живея в инерцията си. Но пак съм твоя. Ти - в другия край на света, в другия край на сърцето ми - ставаш, събуден от три часовника в хор, все едно не си лягал, кафето, цигарите, шума от чуждите покриви… Второ кафе (Пак чисто, ако обичате!), джогинга в парка, алармите, офисите и хората.
И какво като не си се събудил до мен?
Нищо де! Няма значение!
И в едно задръстване, твоето или моето, спираме - едновременно - аз в единия край на сърцето ти, ти в другия край на сърцето ми. И се усмихваме един на друг, и се прегръщаме бързо, и премълчавам,... Пази се! И измърморваш -Ти също! Наум, загледани през прозореца.
Но те чувам. Чувствам те.
И тогава знам защо и как те обичам.
И кой обяви тази любов за невъзможна? Тази, изградена от търпението да бъдеш далеч от любимия човек? За любовта, подарила на другия време? Доверие? За онази, която не свършва с появата на нечия случайна чаровна усмивка, просветнала снощи в какъв беше онзи клуб? Онази, която не се заблуждава лесно от излъскани до блясък комплименти. Изтъканата от необяснимо доверие... Любов, имаща сили да се преглътне за момент и да си изтрие сълзите.
И кой смее да твърди, че ако те обичам толкова, а теб те няма сега, трябва да се втурвам в живота, все едно никога не те е имало?
И кой би допуснал… Истинската любов, разбивана всеки ден от късите разстояния на неувереността, отричана като глупава, безсмислена, егоистична в твое лице, и наивна в мое - приказките на хората. Кой би допуснал, че ще издържи?
Аз.
Ти.
Двамата май сме достатъчни.
И не искам да отговарям на въпроси - защо не заспивам до теб. Не искам да обяснявам кой ми оправя кранчетата в банята и кой ме води на кино. "Ама ако не е той, кой тогава?"
За нас има само един вид любов - трудна, неразбрана, объркана и мълчалива. Разделена, премълчана пред останалите. Споделена само между теб и мен.
Един вид… Истинска! Само твоя и само моя. Другите видове са без значение за нас!

Текст: Ева Колева /
"Отмъкнато" от Facebook

(Ако според Вас този текст е от друг автор или знаете неговият първоизточник, моля пишете ни на an.tod@abv.bg, за да коригираме)