Sunday, 11 December 2011

Неща, над които да се замисляме всеки ден...

Мозъците ни работят неуморно така че ние имаме безброй мисли за час. Мислим за много неща. По-долу ще намерите 13 неща, за които си струва да отделите поне 20 мин на ден.

1. Нещата, за които сте благодарни че имате!
Помислете за нещата, които сте благодарни че имате. Храна, подслон, семейство, приятели, кола, всички малки и големи неща, които сте приели за даденост.

2. Нещата, за които сте благодарни че нямате!
Всеки от вас ще се досети за поне няколко. Болести, големи дългове и т.н. 

3. Нещата, които искаш да направиш днес!
Нахвърлете набързо в съзнанието си нещата, които искате да направите днес и плановете, за това как да ги постигнете.

4. Какво бъдеще имате!
Помислете какво бъдеще ви очаква...след седмица... месец... дори след 5 години. 

5. Помислете за вашите страхове!
Всички имаме страхове. Признайте си вашите, а след това.... им покажете, кой е шефа!

6. Начин да се справиш със страха!
Помислете за начин, по който да се справите със страха си. Дори това да е малка стъпка към преодоляването му.

7. Едно ново нещо, което искаш да направиш!
Помислете за нещо ново, което искате да направите в живота си.

8. Нещата, които не успя да изпълниш вчера!

9. Помислете за това какви качества най-много харесвате в себе си
Това ще ви даде увереност.

10. Това, което не харесваш в себе си!
Всеки от нас има нещо, което не харесва в себе си. Да осъзнаеш своите недостатъци е първа стъпка към тяхното приемане или преодоляване, ако се налага! Зависи от недостатъците. 

11.Помислете как да промените това, което не харесвате в себе си и налага ли се да го правите!
 
12. Вашите цели в живота!!!
Мислете за тях всеки ден и не ги забравяйте, за да не останат след време зад вас като нещата, които сте оставили на втори план.

13. Имате само един живот!!!
Мислете всеки ден, че имате само един живот. Как искате да го изживеете?

(източник: http://bikinizine.blogspot.com/2009/07/15.html)

Wednesday, 30 November 2011

Казваше се РЕВНОСТ и я наричаха Убийца на Любов...

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.

Вие обичате едно същество, но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: "Той може да направи някое престъпление". Любовта изключва всякакво съмнение. Когато в любовта има най- малкото съмнение, липсва нещо.
При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш, могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, ще го намразиш, като го намразиш, ще го отблъснеш.

Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи.

При любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим.
При любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.
Яви ли се някакво недоволство любовта изчезва. Най- малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение - е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво користолюбие по пътя си.

Friday, 11 November 2011

Успешните хора:

  1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.
  2. Превръщат мечтата си в цел и разработват стратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.
  3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.
  4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.
  5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”
  6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.
  7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.
  8. Умеят да управляват ресурси – време, хора, финанси и т.н.


Wednesday, 9 November 2011

Потърси онова, за което мечтаеш...

Не унивай! Стани!
И отново започвай!
Всички наши съдби
имат малка отсрочка.
Почини си за миг-
да се спреш и обърнеш,
да погледнеш назад,
да надникнеш в отвъдното.
Потърси онова,
за което мечтаеш.
Давай всичко от себе си!
Даваш ли получаваш.
Не бъди примирен,
но бори се със мярка!
Всяко чудо се сбъдва,
най- когато не чакаш!
Да усетиш света,
целият във краката си!
Ставай, тръгвай приятелю
и събуждай съдбата си!
Аз съм близо до теб,
цялата съм усещане!

Знам, че в този момент,
тръгнеш ли, ще успееш!




(източник: stihovebg.com)

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора не трупат имоти-
ТЯХ ВСЕ ГИ ВЪЛНУВАТ ДРУГИ ЖИВОТИ!

Летящите хора са малко на брой,
НО ТЕХНИЯ СВЯТ Е ДО БОЛКА И МОЙ!

Летящите хора размахват криле,
ТЕ НЯМАТ ЗЕМЯ, НО СИ ИМАТ НЕБЕ!

Летящите хора се разпознават,
НИКОГА БЛИЖНИЯ ТЕ НЕ ПРЕДАВАТ!

Летящите хора повярвай в тях,
ЩЕ ИМАШ МЕЧТИ, НАДЕЖДИ И СМЯХ!

Летящите хора макар да са кът,
ПРЕВРЪЩАТ В СЪДБА ДОРИ И МИГЪТ!

Летящите хора не знаят мълчание,
НО ЧЕСТО МЪЛЧАТ, ТА ЛЕТЕЖА ДА СТАНЕ!

Летящите хора ги срещаш и ти,
НО ТЕХНИЯ ПОЛЕТ Е В ДРУГИ СРЕДИ!

Летящите хора летят и в дъжда,
РАЗМАХЪТ Е ВОЛЯ, УСПЕХЪТ -МЕЧТА!

Летящите хора са пъстри звезди.
ТЪРСИ СЕ СРЕД ТЯХ, НО ДОБРЕ... ПОТЪРСИ...

(Валентин Йорданов)

Thursday, 3 November 2011

Няма да ме заболи!

Ще направя днес някоя и друга добрина.
Няма да ме заболи!

Казах на съпруга си, че го обичам.
Няма да ме заболи!

В кутията с обяда на сина си сложих бележка, в която пише колко е неповторим.
Няма да ме заболи!

В магазина отворих вратата на една жена в инвалидна количка.
Няма да ме заболи!

Пуснах един човек да мине пред мен на опашката в супера.
Не ме заболя!

Обадих се на брат ми да му кажа, че ми е домъчняло за него.
На него също му било домъчняло за мен!

Поиграх с дъщеря ми.
Беше забавно!

Благодарих на продавачката, която прибра покупките ми в торбата.
Тя грейна цялата!

Разреших на помощника си да отсъства един ден без да му го удържам.
Заболя ме съвсем мъничко!

Поиграх в двора на топка с кучето си.
Беше приятно!

Да направя някоя и друга добрина?
А може да изкарам така и цяла година...
Знам, че няма да ме заболи!



Човекът е създаден да се бори-,
да се издига даже без крила,
макар и не в небесните простори,
а нейде тук- на майката Земя!

Човекът е създаден да воюва,
със себе си, за своята мечта,
на черни дни да не слугува,
да бяга от робската съдба...

Човекът е създаден да живее,
да преоткрива своята душа,
за чужда болка да милее,
дори за шепа пръст от родната земя...

Човекът, знам, не е това,
в което днес се е превърнал,
а онова, което Бог,
в сърцето му е вдъхнал...

(Ана Тодорова)

Tuesday, 18 October 2011

МНОГО ЛИ ИСКАТ ДЕЦАТА ...


Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака осемгодишният му син.
-Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
-Разбира се, какво се е случило?
-Тате, ти колко пари получаваш?
-Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш?
-Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
-Ами, около 500. Защо?
-Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300?
-Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
-Спиш ли, сине?
-Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
-Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
-О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
-Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
-Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно....

Повечето хора си мислят, че да си смел означава да не се страхуваш.

Отсъствието на страх не е смелост, а... някакъв вид мозъчно увреждане. Смелостта е способност да продължиш, въпреки страха или болката. Който го стори, установява, че преодоляването на страха не само те прави по-силен, но и представлява голяма стъпка напред към зрелостта...Обща характерна черта на повечето незрели хора е, че седят безделни и се оплакват, че животът не отговаря на изискванията им. А за малцината напълно зрели хора е характерно, че смятат за СВОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ - дори за ЧУДЕСНА ВЪЗМОЖНОСТ - да отговорят на изискванията на живота!

ТОВА, КОЕТО НЕ МЕ УБИВА, МЕ ПРАВИ ПО-СИЛЕН!

Винаги нащрек! Това е моето мото в живота. За да бъда пълноценно човешко същество аз винаги се изправям срещу трудностите. Боря се с тях и ги разгромявам с упоритост, честност и телешки инат. Оптимистът в мен е винаги жив. Знам, че всяка трудност калява сетивата и душевния ми свят. След всяка преодоляна трудност, поглеждам в огледалото и виждам един по-добър човек. Това значи да живея.
Всеки човек има собствена философия за това как трябва да се живее и как трябва да се умре. Според едни животът е оцветен в розово и пурпурно, според други той е черен като самия ад. Аз разбирам живеенето по друг начин. Според мен животът е най-странната смесица от цветове и сенки, музика и скърцане, любов и омраза. С две думи – той е компилация от въпроси и отговори. Животът ти задава въпросите, а ти, искаш или не, си принуден да търсиш отговорите. Пред човешката личност застават пречки за да може тя да ги преодолее. Няма нищо по-хубаво от това! Колкото повече трудности среща човек, толкова по-силен става, защото се научава да се справя с тях, хваща им цаката, а тя е в постоянството и упоритостта.
В началото на XXI век няма граници, няма прегради. Изразът “не мога” не съществува. Младите хора в днешно време търсят всевъзможни начини да се усъвършенствуват, да се реализират като личности в различни сфери на живота. А той им предоставя все повече и повече предизвикателства за да ги направи по-силни. Такава философия вероятно не би получила голямо одобрение от доста хора, но не това е важното. Важното е човек да знае сам за себе си как да се справя, а не да се интересува от това как другите гледат на това.
Твърде остаряло е виждането, че трудностите идват като един вид наказание за греховете. Не е така! Те са просто начин живота да ни каже: “Събуди се, време е да се бориш за себе си!” Понякога, когато човек е обхванат от мързел, той нехае за нищо. Появи ли се трудност обаче, всеки мобилизира физическите си и духовни сили за да я преодолее. Когато се справи с проблема, човек е по-уверен в себе си, в собствените си възможности. Гледайки оптимистично, мога да кажа, че ако наистина нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни, то на планетата има адски много силни хора, които с общи усилия, човечност и толерантност могат да се справят с всичко. За себе си знам, че след всяка успешно преодоляна трудност, удовлетворението е толкова голямо, че е невъзможно да се опише с думи. То просто трябва да се усети. Всяка малка победа над проблемите ми дава кураж да продължа да се боря до края.
В заключение може да се каже само, че не трябва да бягаме от трудностите, а да се изправяме срещу тях и да ги преодоляваме. Освен това, всяко хубаво нещо е силно заразно. Нека взаимно се заразим с упоритост и оптимизъм.
(автор: Рая Крумова Алексиева, източник: интернет)

АКО ЗНАЕХТЕ...

...СВОИТЕ ИСТИНСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ДОБРЕ, НЕ БИХТЕ ПОИСКАЛИ ОТ НИКОГО ДА БЪДЕ РАЗЛИЧЕН, за да можете вие.... да се чувствате добре. Бихте се освободили от тази обременителна тежест, от нуждата да контролирате света... или близките си... Вие сте единствените, които сътворяват своята реалност. Защото никой друг не може да мисли вместо вас. Никой друг не може да го направи. САМО ВИЕ!

("The Secret")

ПОНЯКОГА ТАКА МИ СЕ ПРИИСКВА....

Понякога така ми се приисква,
да тичам боса под дъжда,
да плача, когато се смея
и да се радвам щом усетя тъга...

Понякога така ми се приисква,
когато обичам -люто да мразя,
и моята болка - друг да я преглъща,
когато докосвам- шамар да ударя!

Понякога така ми се приисква...

(Ана Тодорова)