Wednesday, 31 December 2014

Днешният ден е първият...


"Предчувствам, че съм на път да взема неправилно решение, но грешките неизменно съпътстват нашите действия. Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? Да се върна там, откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа да на живота?
Веднъж вече сбърках, когато бях на единайсет години и едно момче ми поиска да му услужа с молив; още тогава разбрах, че понякога не ни се предоставя втори шанс и е по-добре да приемаме подаръците, които светът ни прави. Рисковано е, разбира се, но нима рискът е по-голям например от този да катастрофира автобусът, с който пътувах четирийсет и осем часа дотук? Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си. След като търся истинската любов, ще трябва най-напред да се изморя от посредствената любов, която срещах досега. Малкото житейски опит, който имам, ме научи, че никой не е господар на нищо, че всичко е само илюзия — както материалните, така и духовните блага. Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи.
А след като нищо не ми принадлежи, тогава не си струва да си пилея времето за неща, които не са мои; по-добре да живея така, сякаш днешният ден е първият (или последният) от живота ми."


"Единайсет минути"
Паулу Коелю


Tuesday, 30 December 2014

Из "Малката кибритопродавачка"


"Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща…
— Бабо — извика детето. — Вземи ме със себе си! Аз зная, че ти ще си отидеш, когато клечката угасне; ти ще се изгубиш като топлата печка, като чудно опечената гъска, като хубавата голяма елха! — И то бързо издраска цялата кутия клечки, защото искаше да задържи баба си за по-дълго време.
И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.
А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица — то беше замръзнало през последната вечер на старата година.
Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година."


Ханс Кристиан Андерсен
"Малката кибритопродавачка"


Saturday, 20 December 2014

Има надежда, без която... отчаянието.. би убило живота..


"И ето, пазачът разтвори широко вратата на фургона.
Иван Иванич се дръпна и се вцепени…
Бим лежеше с нос към вратата. Устните и бузата му бяха разкъсани от парчетата тенеке. Ноктите на предните лапи бяха окървавени.
Той беше драскал много дълго по последната врата. Беше драскал до последен дъх. Беше молил за толкова малко! Беше искал свобода и доверие — нищо повече.
Рошла, свряна в един ъгъл, почна да вие.
Иван Иванич сложи ръка върху главата на Бим — на своя верен, предан, любещ другар.
Запрехвърча рядък снежец. Две снежинки паднаха върху носа на Бим и… не се стопиха.
Нашите две момчета не бяха от онези, които могат да пратят писмо с адрес: „За дядо на село“. След не повече от час те бързо тръгнаха от автобусната спирка през празното поле към карантинната.
Видяха Иван Иванич да излиза през портата. И той видя децата, забърза, а като ги приближи, попита:
— И вие ли насам?
— Казаха ни тука да дойдем — отговори Альоша.
— Бим няма ли го? — попита Толик.
— Не го ли намерихте тук? — повтори въпроса Альоша.
— Не, момчета… Бим не е тук… и не са го докарвали. — Иван Иванич се мъчеше да скрие колко му е тежко на душата и как му се свива сърцето; в неговото състояние това се оказа много, много трудно.
Тогава Толик навъси гъстите си черни вежди, смръщи селцето си на хармоника и каза:
— Иван Иванич… не ни лъжете… моля ви.
— Бим не е тук, момчета — повтори Иван Иванич вече по-твърдо и уверено. — Трябва да го търсим. Да го търсим.
Валеше ситен снежец.
Тих.
Бял.
Студен сняг, който ще покрие земята до следващото, ежегодно повтарящо се начало на живота, до пролетта.
Един човек с коса, бяла като сняг, вървеше по побелелия от сняг пущинак. До него, хванати за ръце, две момченца отиваха да търсят своя общ приятел. Те имаха надежда.
Лъжата е понякога свята като истината. Така умиращият казва с усмивка на любимите си: „Вече ми е добре“. Така майката пее на безнадеждно болното дете весела песничка и му се усмихва.


А животът си тече. Тече, защото има надежда, без която отчаянието би убило живота."

Гавриил Троеполски 
"Белият Бим Черното ухо"


Wednesday, 17 December 2014

Накъдето и да се обърнеш, сякаш всичко ти казва “Коледа!’


"Може би дните до Коледа отварят сетивата и ни помагат да видим невидимите неща, да ги почувстваме със сърцето си, да разберем, че важните неща съвсем не са онези, към които така упорито се стремим. А те, важните неща, винаги са си били там...съвсем близо до нас...
Невероятно как една вълшебна думичка, може да накара всеки да се усмихне. Коледа! Накъдето и да се обърнеш, сякаш всичко ти казва “Коледа!’ Тя е във веселите реклами, блещукащите светлинки на хилядите лампички, в усмихнатите бебешки личица, подавайки се от количките. Забравили тревогите си, хората се усмихват. Хиляди усмивки се отразяват върху блестящите играчки и елхите засияват, накичени с цветни усмивки...”


" Работилничка за чудеса" 
Македонка Шутова


Sunday, 7 December 2014

Всичко, за което мечтаеш, е там някъде...


Ти си важна част от този свят. И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.
Има някой прекрасен човек, който иска да те гледа в очите, когато говориш и да слуша това, което казваш. Иска да прави любов с ума ти. Грижи се за вашето щастие и желае да извърви пътуването си с теб, да отмахва клоните от пътя ти и да прескача калните потоци с теб.
Снимка: Интернет
Някой там си мисли, че ти си толкова специален, че ще направи всичко за вас.

Ти си велик човек. И някой се възхищава на твоето величие. Вижда начина, по който мислиш и уважава онова, което си постигнал. Иска да скочи право в теб и да ти покаже колко си невероятен. Иска да се покатери по стените ти и да проучи дълбините ти. Някой там иска да ви казва колко сте велики с всеки изгрев и с всеки залез.
Ти си секси. И някой иска да ти покаже това. Иска да те привлече и да те обича романтично, да ти покаже части от себе си, запазени само за теб. Иска да научи тайните ти и да бъде твоя тайна. Иска да знаеш, че ти си най-красив любовник и никога няма да се сравниш с никой друг. За този някой не е важно, че не е бил пръв за теб, защото е последният.
Ти си забавен. И някой друг мисли същото. Смее се на света по същия начин, както го правиш и ти. Иска да се кикоти заедно с вас и да прекарва безкрайни часове само с огъня, звездите и теб. Усмихва се на същите неизречени шеги за света и довършва изреченията, за които си мислиш, че са твърде неподходящи за довършване. Някой там иска да ти бъде приятел.
Ти си чувствителен. И някой не само вижда съвършенството на цялото ти същество, но е свръхинтуитивен и съпричастен към твоята прекрасна чувствителност. Възхищава се на начина, по който чувстваш и те среща там, където той сам се чувства по същия начин. Няма да се съпротивлява на всяка жертва, която знае, че иска да направи, за да облекчи пътуването ти и да изцели раните ти. Иска да се вози на този влак с теб, по твоя начин и с твоята скорост. Някой там иска да си на сигурно място и да имаш меко кацане.
Ти си съвършен. И някой не само не го е грижа за твоите недостатъци, но и признава, че точно те те правят такъв, какъвто си, и точно такъв те иска. Иска да те прегърне в труден момент и да танцува под дъжда с теб за всеки малък успех. Обича всичко в теб и не пренебрегва грозните части и не си пожелава да ги няма. Някой там иска всичко в теб, такова, каквото е, дори и брадавиците и всичко останало.
Ти си красив. И някой иска да ти го каже. Всеки ден и по хиляди начини. Привлечен е към теб като пеперуда от цвете. Горд е да ходи до теб, да те държи за ръка и да се смее и изчервява пред приятелите си, когато те говорят за вас. Някой там сякаш има отронващи се есенни листа в корема си всеки път, когато погледне към теб.
Ти си достоен. И някой ще направи каквото е необходимо в името на вашата красива любов и на бъдещето ви заедно. Чува твоите нужди и тихо се стреми да ги посрещне. Разбира твоята слабост и ти помага не от съжаление, а с разбирането, че си бил силен и сам твърде дълго. Вижда твоите рани и няма да ги целуне, защото така трябва, а защото иска да го направи. Някой там си мисли, че заслужаваш всичко, от което имаш нужда.
Ти си добър. И някой вижда как се стараеш да бъдеш такъв. Забелязва усилията ти и разбира твоите жестове, точно както си ги възнамерил. Усеща дълбок комфорт, като знае как виждаш себе си, собственото си минало и как се учиш от грешките си. Познава добротата ти, точно както и ти. Някой там иска да се грижиш за него точно по начина, по който ти искаш да го правиш.
Снимка: Интернет
Ти си смел. И някой вижда това, което си направил и на каква цена и те обича още повече за това. Иска да бъде до теб в твоето приключение и да проучи всеки тъмен ъгъл и всяко изпълнено с благоговение небе на живота си с теб. Иска да те държи за ръка и да скочи заедно с теб. Някой там вярва, че ти си другарят му в проучването на живота.
Ти заслужаваш любов. И някой те обича с всяка фибра на тялото си. Не защото си съвършен, а защото необяснимо, с цялото си същество, като гмуркане на най-дълбокото или като галактически взрив, те обича. Вижда всичко в теб и обича всяка мъничка част от теб точно колкото другата такава. Няма нужда да доказваш своята достойност или да търсиш привързаност. Някой там те обича точно по начина, по който си си представял, че ще бъдеш обичан.
Така че бъди силен и търпелив. Всичко, за което мечтаеш, е там някъде. Обуй си обувките и облечи най-красивата дреха и започни да проучваш. Може да откриеш, че приключението на търсенето разкрива толкова чудеса, колкото мечтата, която следваш.
Бъдете смели. Бъдете красиви. Бъдете себе си. И нека да споделяме историите на нашите пътувания, ако пътищата ни някога се пресекат.

Aнди Чарингтън

Saturday, 6 December 2014

Любов...


"Мнозина се заблуждават, че думата "любов" е съществително. Тя, както и "истина" са глаголи. И означават действие."

Иван Охлобистин

Thursday, 4 December 2014

Различни като морето и пясъка...


"Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.

Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот." 

Никълъс Спаркс


Wednesday, 3 December 2014

Създания от време...

"– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Чо­векът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà."

из "Създания от време"
Рут Озеки


Monday, 1 December 2014

Заради нейното име..

"Обичам я не заради начина по който танцува с ангелите ми, а заради начина по който заради нейното име утихват демоните ми." 

Кристофър Пойндекстър


Декември е...


"Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш."

Мария Василева


И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване...

През 1855 година вождът на индианското племе Duwamish, пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава. Днес тази територия е част от Вашингтон.
Вижте писмото, което повече от 150 години обикаля земята и остава все така актуално и разтърсващо.

„Великият вожд от Вашингтон ни праща известие,че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим,то Белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи.
Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва вожда Seattle, със същата сигурност, с която нашите бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена Моите думи са непроменяеми както звездите!
Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж,всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!
Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри, еленът, мустанга и орела са нашите братя!
Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека,всички те принадлежат на същата фамилия.. Затова, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска! Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. Затова и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!
Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!
Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, занапред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си!
Снимка: bgiroquois.blogspot.com

Знаем,че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път.
Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове,без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбирам.

Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианеца е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера нещата!
Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата, или нощната дискусия на жабите в залива... Аз съм индианец и не го разбирам.
Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите,защото всичко живо го споделя – животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот, който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени,като едно място, където може да отиде белият човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!
Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните, ако те изчезнат... Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това,което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!
Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви!

 
За да респектират земята, трябва да кажете на вашите синове, че земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата майка. Всичко, което афектира нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея ,вредят на себе си!
Ние това го знаем. Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си.. Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!!
Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим....
Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Богът на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!.
Тази земя е безценна за него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.. 
Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.. Тогава ще попитаме: „Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!“

И тук свършва животът 

и започва борбата за оцеляване! “

 

Sunday, 30 November 2014

Не вярвах, че мога да обикна тази жена...



"... Понятията и предразсъдъците на онзи свят, от който бях излязъл, бяха още свежи в мене. Тогава не вярвах, че мога да обикна тази жена. А и се възхищавах, както се възхищавах на красотата на планините и небето, и не можех да не и се възхищавам, защото тя е прекрасна като тях. После почувствувах, че съзерцанието на тази красота е станало необходимост в живота ми и започнах да се питам: не я ли обичам? Но нищо подобно на онова чувство, както аз си го представях, не открих в себе си. То беше чувство, което не приличаше нито на тъгата на самотния живот и желанието за съпружество, нито на платоническата, а още по-малко на плътската любов, които съм изпитвал. За мене беше необходимо да я виждам, да я слушам, да зная, че е наблизо и тогава бивах не толкова щастлив, колкото спокоен. След вечеринката, на която бях заедно с нея и се докоснах до нея, почувствувах, че между мене и тази жена съществува неразривна, макар и непризната връзка, срещу която човек не може да се бори. Но аз още се борих; казвах си: нима може да се обича жена, която никога няма да разбере съкровените стремежи на моя живот? Нима може да се обича една жена само заради красотата и, да се обича жена-статуя? — питах се аз, а вече я обичах, макар че още не вярвах на своето чувство.

Питах се с отчаяние: какво да правя? В своите нелепи мечти аз си я представях ту като своя любовница, ту като своя жена и с отвращение отпъждах и едната, и другата мисъл. Да я направя своя любовница — би било ужасно. Това би било убийство. Да я направя госпожа, жена на Дмитрий Андреевич Оленин, както стана с една от тукашните казачки, за която се ожени наш офицер, би било още по-лошо. Виж, ако можех да стана казак, Лукашка, да крада коне, да се напивам с чихир, да пея до самозабрава, да убивам хора и да се промъквам пиян при нея нощем през прозореца, без да мисля кой съм и защо съм? Тогава би било друго нещо: тогава ние бихме се разбрали един друг, тогава бих могъл да да бъда щастлив. Опитах се да се отдам на такъв живот и още по-силно чувствувах своята слабост, своята извратеност. Не можех да забравя себе си и своето сложно, нехармонично, безобразно минало. А моето бъдеще ми се представя още по-безнадеждно. Всеки ден да бъдат пред очите ми далечните снежни планини и тази величава, щастлива жена. 

И не за мене е това единствено възможно в света щастие, не за мене е тази жена! Най-ужасното и най-сладкото в моето положение е туй, че аз чувствувам, че аз я разбирам, а тя мене никога няма да разбере. Няма да ме разбере не защото стои по-ниско от мене, напротив, тя не трябва да ме разбере. Тя е щастлива; тя е като природата уравновесена, спокойна и съсредоточена само в себе си. А пък аз, изродено, слабо същество, искам тя да разбере моята извратеност и моите мъки. Аз обичам тази жена с истинска обич, за пръв и единствен път в живота си. Зная какво става с мене. Не се страхувам, че ще се унижа със своето чувство, не се срамувам от обичта си, гордея се с нея. Не съм виновен, че я обикнах. Това стана против моята воля. Опитах се да се спася от обичта си в саможертвата, въобразявах си, че се радвам на любовта между казака Лукашка и Марянка, но с това само възбуждах своята обич и ревност. Това не е идеалната, така наричаната възвишена любов, която съм изпитвал преди; не е онова влечение, при което се радваш на своята обич, чувствуваш в себе си извора на своето чувство и всичко правиш сам. Изпитвал съм и това. Това най-малко е желание за наслада, това е нещо съвсем друго. Може би в нея аз обичам природата, олицетворението на всичко прекрасно в природата; но аз нямам своя воля, а чрез мене я обича някаква стихийна сила, целият божи свят, цялата природа влага тази обич в моята душа и казва: обичай! Аз я обичам не с ума си, не с въображението, а с цялото си същество. Като я обичам, чувствувам се неразделна част от целия щастлив божи свят."

Лев Толстой

Thursday, 27 November 2014

Кой човек е беден?

Кой човек е най-беден? 
- Този, който най-много от всичко обича парите.
Как да се противопоставим на бедите?
– Със смирение.
Как да се противопоставим на страданието?
– С търпение.
Кое показва, че душата е здрава?
– Вярата.
Кое показва, че душата боледува?
– Безнадеждността.
Кое показва, че действията ни са неправилни?
– Раздразнението.
Кое показва, че постъпките ни са добри?
– Мирът в душата.
Кой човек, и да живее, е мъртъв?
– Равнодушният.
Кой човек никога не ще умре?
– Този, който обича Бога и ближните.”
 
Монах Симеон Атонски

Едно "писмо"...

"Мислех да напиша писмо до Господ. Но защо да занимавам Господ с незначителните си проблеми!? Ще пиша на вятъра. Равносилно е! 
С какво да започна? 
Мисля, че съм влюбена. Влюбена съм в мъж, който… 
Но, не! Няма да пиша за него! 
За него пиша всеки ден. Малки сребърни букви със златна обшивка, грижливо наредени върху ириса на очите ми. Всички ме питат какво ми е на очите. Блестят! Трябвало да отида на лекар. Лекарите не я разбират тази болест. Затова сега пиша на вятъра. Търся си събеседник- някой самотник като мен. Някой, при когото никой не остава достатъчно дълго. Само този мъж… 
Но, не! Нали нямаше да пиша за него! 
Дали вятърът има чувства?! Бил ли е влюбен някога?! Сам ли живее… 
Някой ден ще открия къде живее. Ще му отида на гости. Ще си поговорим като стари приятели. Аз го познавам. Толкова си приличаме! И той вече ще ме познава - нали сега му пиша. Ще го попитам какво мисли за любовта. Винаги ли е нещастна, или просто аз съм омагьосана?! 
Господи, не искам да обичам повече! Никога!!! Не така страстно и изпепеляващо! Колкото по-силно обичаш, толкова по-голяма е болката. 
Но аз забравих, че не пиша на Господ. 
На кой ли адрес да изпратя писмото?! 
Снимка: Facebook
Ще питам облаците. Те често танцуват с вятъра. Ако не знаят, ще тръгна по следите му, оставени върху кожата на земята. Може би ще го срещна! Ще изтичам. Ще го прегърна топло и нежно. Той ще посипе лицето ми с ароматни липови цветчета. Ще опъне роклята по тялото ми. Ще разроши прилежно сресаните ми коси… 
Сигурна съм, че ще ме хареса. Красива съм - така казват! Но защо ми е да съм красива, щом го няма единственият мъж, с когото искам да тичам по топлия пясък, да гледам вечер как слънцето се разлива в морето, да танцувам в мократа трева на разсъмване… Няма го! 
Той е там- на отсрещния бряг. През хилядите синьозелени километри танцува с друга, целува песъчинките по кожата И, потъва в очите И... И нейните очи ли блестят?! Може би той... 
О, не! Отново пиша за него! Не мога да спра! Написах толкова много писма, че облаците не могат да завалят. 
Толкова много писма! Без отговор. 
Сега ще чакам писмо от вятъра. Ще ми пише - сигурна съм! Ще ми пише със зелени листенца по клоните на дърветата. Ще ми пише с бяла пяна по вълните на океана. И по пясъка - със седефени миди… 
Ще ми пише! Всички ми пишат, освен… 
Всеки ден получавам писма. Но онова писмо, което чака сърцето ми, все не пристига. Единственото, което ще ме накара да литна през времето, да се отърся от вкаменелостите на живота. 
Неговото писмо - от онзи мъж, за когото няма да пиша. 
Няма да пиша... 
Само безмълвно ще го обичам... 
Дано е щастлив!"


Наталия Цветанова

Смъртта, жената и алкохолът нямат прошка...

"Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още… Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка - смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже да си ги подценил.”


Мария Лалева - “Живот в скалите”


Sunday, 23 November 2014

Коледни и Новогодишни Традиции и Късмети

В навечерието на предстоящите зимни празници, когато трепетното очакване  обхваща малки и големи, ви припомняме няколко интересни коледни и новогодишни традиции и късмети, които да използвате за баницата или питката си. Предпразничната подготовка ни зарежда с много положително настроение, а всяка Коледа може да остане незабравима за вас и семейството ви, ако  отделите достатъчно време за дребните "неща" – украсяване на дома и коледното дърво, празничните светлини, писмото до Дядо Коледа, както и съвместната подготовка на празничната трапеза...

Знаете ли, че...  Легендите и причините да украсяваме коледно дръвче са много. Най-старата и популярна е свързана... естествено с Адам и Ева - те са ни виновни за всичко :-) След като били изкушени от змията, двамата вкусили от ябълката на познанието и били наказани завинаги да напуснат Райските земи. Зимните месеци, когато листата на дърветата опадали, изгнаниците се налагало да ги заместват с елхови клони (т.е. "облеклото" си). От там се зародила традицията хората да накичват елхи с цветни панделки, сладки и свещи и да потапят ябълки в захарен сироп. Звездата на върха на коледното дърво символизира Витлеемската звезда, която "огряла" раждането на Исус Христос. Друго поверие разказва, че германците са първите, които украсяват елха, защото вярвали, че вътре е скрит горски дух, който ще пази семейството им. На Коледа в Африка украсяват баобаби – с разноцветни парцалчета, а африканците рисуват върху кожата си снежинки. Все пак... сняг там има само по върха на Килиманджаро...
Една от най-обичаните традиции са коледните късметчета - някои ги слагат в погача на Бъдни вечер или в коледната баница, а други предпочитат да ги оставят в питка за Нова година. Който и вариант да предпочитате, добре е да заложите на нетрадиционни и забавни текстове, които ще привнесат за по-доброто настроение. 

Ето тук можете да прочете пълния материал, както и да намерите късметчета, готови за разпечатване: Онлайн Бутик An-G Design

Източник на материла: Онлайн Бутик An-G Design

Monday, 17 November 2014

Притча за силата на характера

Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за трудностите, които преживява. Не знаела как да се справи, била отчаяна и уморена от всичко.
Майката не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората – яйца, а в третата – кафе. Оставила ги да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След известно време изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Виж какво се промени!” подканила тогава дъщеря си.

Тя видяла, че морковите са омекнали, яйцето е твърдо сварено, а кафето е разтворено във водата и от него се носи прекрасен аромат.
“Какво означава всичко това?”, попитала дъщерята.
Майката обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание – кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като било в кипящата вода, то станало здраво и твърдо.
“Така е и с хората. Тези, които изглеждат силни, могат да се пречупят там, където слабите и крехките ще се окажат по-устойчиви.”
“А кафето?”
“О! Това е най-интересното! Кафето се е разтворило във водата и я променило напълно – виж как само как приятно ухае!”
“Кое от тях си ти?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?
 
 
Източник на снимките и материала: Интернет

Sunday, 9 November 2014

Съветите на учителя Дънов, с които да насочим съдбата си в положителна посока

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.
Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.
Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.
Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.
Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.
Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.
Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.
Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.
Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.
Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.
Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре – движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.
Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”
На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.
Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.
Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.
Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.
Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.
Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място – и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.
Да пазим чистотата и свободата на другите хора.
Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.
Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.
Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.
Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо? Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?
Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.
Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” – За доброто всякога имате условия.
Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.
Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко гледище – да! От Божествено гледище – не! Говоря за истинските отношения.
Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.
Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.
Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” – Това ще трябва да бъде мярката.
Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.
Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.
Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.
Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.
Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.
Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.
Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.
Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.
Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.
Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.
Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.
Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.
Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.
Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.
В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.
Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.
Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича – също.
Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.
Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.



Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.
Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.
Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.
Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.
Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.
Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.
Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.
Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.
Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.
Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”
Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.
Задръжте малкото за себе си, а многото – навън. В малкото е силата.
Някой ми казал лоша дума – виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден – и двамата имат вина.
Когато правиш добро – тъй го прави, както никой друг не би го направил – красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.
Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.
Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения – също.
Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.
Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.
Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.
Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.
Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.
Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.
Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.
Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.
Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.
Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.
Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява – ти пак можеш да се удавиш някъде.
Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.
Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното – ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.
Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.
Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.
Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.
Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.
Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.
Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.
Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.
Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.
Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.
Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.
Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.
В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.
Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.
Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.
Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.
Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава – това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.
Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.
Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

Снимки и текст:  petardanov.com