Tuesday, 18 October 2011

МНОГО ЛИ ИСКАТ ДЕЦАТА ...


Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака осемгодишният му син.
-Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
-Разбира се, какво се е случило?
-Тате, ти колко пари получаваш?
-Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш?
-Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
-Ами, около 500. Защо?
-Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300?
-Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
-Спиш ли, сине?
-Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
-Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
-О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
-Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
-Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно....

Повечето хора си мислят, че да си смел означава да не се страхуваш.

Отсъствието на страх не е смелост, а... някакъв вид мозъчно увреждане. Смелостта е способност да продължиш, въпреки страха или болката. Който го стори, установява, че преодоляването на страха не само те прави по-силен, но и представлява голяма стъпка напред към зрелостта...Обща характерна черта на повечето незрели хора е, че седят безделни и се оплакват, че животът не отговаря на изискванията им. А за малцината напълно зрели хора е характерно, че смятат за СВОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ - дори за ЧУДЕСНА ВЪЗМОЖНОСТ - да отговорят на изискванията на живота!

ТОВА, КОЕТО НЕ МЕ УБИВА, МЕ ПРАВИ ПО-СИЛЕН!

Винаги нащрек! Това е моето мото в живота. За да бъда пълноценно човешко същество аз винаги се изправям срещу трудностите. Боря се с тях и ги разгромявам с упоритост, честност и телешки инат. Оптимистът в мен е винаги жив. Знам, че всяка трудност калява сетивата и душевния ми свят. След всяка преодоляна трудност, поглеждам в огледалото и виждам един по-добър човек. Това значи да живея.
Всеки човек има собствена философия за това как трябва да се живее и как трябва да се умре. Според едни животът е оцветен в розово и пурпурно, според други той е черен като самия ад. Аз разбирам живеенето по друг начин. Според мен животът е най-странната смесица от цветове и сенки, музика и скърцане, любов и омраза. С две думи – той е компилация от въпроси и отговори. Животът ти задава въпросите, а ти, искаш или не, си принуден да търсиш отговорите. Пред човешката личност застават пречки за да може тя да ги преодолее. Няма нищо по-хубаво от това! Колкото повече трудности среща човек, толкова по-силен става, защото се научава да се справя с тях, хваща им цаката, а тя е в постоянството и упоритостта.
В началото на XXI век няма граници, няма прегради. Изразът “не мога” не съществува. Младите хора в днешно време търсят всевъзможни начини да се усъвършенствуват, да се реализират като личности в различни сфери на живота. А той им предоставя все повече и повече предизвикателства за да ги направи по-силни. Такава философия вероятно не би получила голямо одобрение от доста хора, но не това е важното. Важното е човек да знае сам за себе си как да се справя, а не да се интересува от това как другите гледат на това.
Твърде остаряло е виждането, че трудностите идват като един вид наказание за греховете. Не е така! Те са просто начин живота да ни каже: “Събуди се, време е да се бориш за себе си!” Понякога, когато човек е обхванат от мързел, той нехае за нищо. Появи ли се трудност обаче, всеки мобилизира физическите си и духовни сили за да я преодолее. Когато се справи с проблема, човек е по-уверен в себе си, в собствените си възможности. Гледайки оптимистично, мога да кажа, че ако наистина нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни, то на планетата има адски много силни хора, които с общи усилия, човечност и толерантност могат да се справят с всичко. За себе си знам, че след всяка успешно преодоляна трудност, удовлетворението е толкова голямо, че е невъзможно да се опише с думи. То просто трябва да се усети. Всяка малка победа над проблемите ми дава кураж да продължа да се боря до края.
В заключение може да се каже само, че не трябва да бягаме от трудностите, а да се изправяме срещу тях и да ги преодоляваме. Освен това, всяко хубаво нещо е силно заразно. Нека взаимно се заразим с упоритост и оптимизъм.
(автор: Рая Крумова Алексиева, източник: интернет)

АКО ЗНАЕХТЕ...

...СВОИТЕ ИСТИНСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ДОБРЕ, НЕ БИХТЕ ПОИСКАЛИ ОТ НИКОГО ДА БЪДЕ РАЗЛИЧЕН, за да можете вие.... да се чувствате добре. Бихте се освободили от тази обременителна тежест, от нуждата да контролирате света... или близките си... Вие сте единствените, които сътворяват своята реалност. Защото никой друг не може да мисли вместо вас. Никой друг не може да го направи. САМО ВИЕ!

("The Secret")

ПОНЯКОГА ТАКА МИ СЕ ПРИИСКВА....

Понякога така ми се приисква,
да тичам боса под дъжда,
да плача, когато се смея
и да се радвам щом усетя тъга...

Понякога така ми се приисква,
когато обичам -люто да мразя,
и моята болка - друг да я преглъща,
когато докосвам- шамар да ударя!

Понякога така ми се приисква...

(Ана Тодорова)