Friday, 10 October 2014

Молбата ми е голяма, хора, знам....

Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. За известно време всичко ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.
До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.
Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания…
За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае:
Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите…

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.
Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.
Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си!
Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата… но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав!
Научете го с нежност. Но без да го разглезвате! Защото само в огъня се закалява чистата стомана.
Молбата ми е голяма, хора, знам. Но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце…
Из „Пилешка супа за душата“

Wednesday, 8 October 2014

Животът не се мери с броя вдишвания...

Когато известният комик Джордж Карлин губи съпругата си,  написва няколко реда, които остават завинаги в историята  и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат откровено до болка, но май са самата истина:
„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради,  но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много,
харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко,
шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени,
четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия
и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. 

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим,  а с моментите, които спират дъха ни.”

Sunday, 5 October 2014

Ще мога ли да видя ангели?


- Несъмнено. Можеш да ги видиш още сега! Само отвори очи и се огледай наоколо. Всеки човек в твоя живот е ангел. Аз съм ти изпратил само ангели.

Те идват в живота ти и изпълняват своята роля съвършено. Някои от тях се "показват" по един начин, други-по друг, но всички помагат на душата ти да осъществи своето предназначение. 
Не е необходимо дори да излизаш от вкъщи, за да видиш ангел. Можеш да видиш ангел, като погледнеш в огледалото. Да, ти си един ангел. Готов ли си да го приемеш?

Приканвам те сериозно да помислиш над това: Как би се чувствал, ако ТИ СИ ОНЗИ АНГЕЛ, когото някой очаква днес? 
Мога да ти кажа как ще се чувстваш.
Ти ще промениш всеки , до чийто живот се докоснеш.
Всички те действително ще бъдат...."докоснати от ангел".

"Приятелство с Бога"
Н.Д.Уолш

Saturday, 4 October 2014

Как се казва "Обичам те..."

Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!"
- А ако се уплаши?  
- Тогава значи не е готов да го обичаш.
- И какво се прави тогава?  
- Изчакваш го.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.
- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко...
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?  
- Не, продължаваш да го обичаш...
- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се? 
- Не.
- А защо всички се женят?  
- Защото не знаят, какво е да обичаш!
- Кой знае?  
- Ти знаеш!
- Защо?  
- Защото обичаш някого...
- Защо така мислиш? 
- Иначе нямаше да ме питаш.
- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”? 
- Вярваш му! .
- Защо?  
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали? 
- Той не ти го е казва...
- Аз кога съм го срещнала?  
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно...
- Как така?  
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! .
- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?  
- Нищо.
- Защо? 
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита.
- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”? 
- Защото не са сигурни...
- В какво?  
- В любовта си!
- А какво става когато любовта свърши? 
- Нищо.
- Защо? 
- Защото тя не свършва!
- А защо всички се развеждат?  
- Любовта и бракът нямат нищо общо.
- Ти всички отговори ли знаеш? 
- Не...
- А как ми отговаряш?  
- С голямото си желание!
- Знаеш ли какво? 
- Да... 
- ОБИЧАМ ТЕ!... 
- Знам! - прошепна тихо той...

Wednesday, 1 October 2014

Не ме интересува...

...Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, не предавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на гореста и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.
Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!
 Пол Гимар