Wednesday, 29 April 2015

Има един огън, нарича се - Любов...


В дъждовете които се мокриш, има един дъжд, нарича се - Любов...
В огньовете, които гориш и ставаш пепел има един огън, нарича се - Любов...
Това, което влече пеперудите към очакване и това което катурва звездите, всъщност е - Любов....
Едно положение е сенките да остават в сянка, тайните да издават тайни е състояние - Любов...
И всъщност в любовта ти има една влюбена любов -
Божествена любов...!

Руми


Saturday, 25 April 2015

Трябва да различаваш важното от неважното!

Трябва да различаваш важното от неважното.
Бъди твърд като скала когато трябва да отделиш доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите. Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.
Опитвай се да разбереш кое заслужава да бъда направено и помни, че не бива да съдиш за нещата по тяхната привидна стойност.
Нещо малко наглед, но непосредствено полезно за делото на Учителя, много повече заслужава да бъде извършено отколкото нещо, голямо - което светът би сметнал за добро.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и по-полезното от по-малко полезното. Да нахраниш бедните е добро, благородно и полезно дело, но много по-благородно и по полезно е да нахраниш техните души.
Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, кой то има знание, може да нахрани душата. Ако ти притежаваш знание, твой дълг е да помогнеш и на другите да го придобият.
Колкото и мъдър да си, по този Път ти имаш още много да учиш, толкова много, че и тук трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш кое заслужава да се научи.
Всяко познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цялото знание, но докато притежаваш само част от знанието, гледай поне то да бъде най-полезното.
Бог е и Мъдрост, и Любов и колкото повече мъдрост имаш, толкова по-добре ще може Той да се проявява чрез тебе.
И така, изучавай, но първо изучи онова, което най-много ще ти послужи, за да помагаш на другите. Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за да те мислят хората за мъдър, нито пък заради рядкото щастие да бъдеш мъдър, а защото само мъдрият човек може мъдро да помага.

Кришнамурти

Friday, 24 April 2015

Седемте Аз-а


В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха.
Първият Аз:
– Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем – скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ – длъжен съм да въстана!
Вторият Аз:
– Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване!
Третият Аз:
– А леко ли ми е на мен — Аз-ът, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец!
Четвъртият Аз:
– Измежду вас няма по-злочест от мен – защото моят жребий е чистата, грозна ненавист и рушителната отврата. Моят Аз е подобен на буря, зародена в черните недра на ада – на мен се полага да въстана, загдето съм роб на този безумец!
Петият Аз:
– Не на вас, а на мен – мислещият Аз, Аз-ът на въображението, на жаждата и глада, обречен без отдих да броди в търсене на неведоми и още несътворени неща, – на мен се полага да въстана!
Шестият Аз:
– На мен, достойния за окайване Аз-труженик, който с търпеливи ръце и пламенен взор въплъщава дните в образи и придава на смътните неща нови и вековечни форми – на мен, самотника, се полага да въстана срещу този метежен безумец!
Седмият Аз:
– Странно как вие до един искате да въстанете срещу този човек, под предлог, че на всекиго от вас е отреден някакъв жребий. Ах, де да бях подобен вам – с ясна съдба! Ала нямам такава — моят Аз е бездейственикът, обречен на забрава, вечно кух и ненужен, докато вие сте заети да пресъздавате живота! Кому се полага да въстане – на вас или на мен?
И когато седмият Аз изрече тия думи, останалите шест се вгледаха в него с жалост, но повече не продумаха. И понеже нощта напредваше, те един подир друг заспаха, обладани от ново, щастливо смирение.
Само седмият Аз продължи да се взира в небитието, стаено зад всички неща.

Халил Джубран  „Безумецът“

Tuesday, 21 April 2015

Сърцето не спира толкова лесно...


През онези дни имаше чувството, че ако се втренчи дълбоко в себе си, не след дълго сърцето му ще спре от само себе си; ако напрегне съзнанието си и се фокусира в една точка в него, със сигурност ще го прободе смъртоносно, както събраните в лупа слънчеви лъчи подпалват и правят дупка в хартия. Надяваше се от дън душа да стане така, ала противно на волята му минаха няколко месеца, а сърцето му така и не спря. Сърцето не спира толкова лесно.

Харуки Мураками


Friday, 17 April 2015

Неизразената мъка трае безкрай...


Мъката е рана, за която трябва да се грижим, за да зарасне. Да си пробием път през нея, да й сложим край, означава да погледнем чувствата си открито и честно, да ги изразим и освободим напълно, да ги толерираме и приемаме, независимо колко дълго ще трае заздравяването на раната. Страхуваме се, че ако признаем скръбта си, тя ще ни събори, но истината е, че изживяната скръб изчезва. 
Неизразената мъка трае безкрай.

Тибетска книга за живота и смъртта


Wednesday, 15 April 2015

Червен конец на китката си вързах...

Понеже се променям страшно бързо
( и вечно неизменна си оставам),
червен конец на китката си вързах -
с усмивка всичко лошо да забравя,

да помня само слънчевите мигове,
да пазя нощите си светло-сини.
 ∞ Гривни Против Уроки ∞

∞ Гривни Против Уроки ∞


Дори и да не ми достигат силите,
да браня пак нещата си любими,
да тичам към една добра мечта
тъй както тя към мен се е затичала ...
В небето си без страх да полетя
щом само там усещам, че обичам
света какъвто е - неопетнен,
и цветно-непонятен до безкрайност.
Понеже се променям всеки ден,
оставам същата. Любов и вярност.

Saturday, 11 April 2015

Земята разпознава хората, в които Бог разцъфтява.


Земята разпознава хората, в които Бог разцъфтява. 
Има чувственост, центрираност, грация в движението им. 
Има спокойна мекота на силата, която тихо се лее във и под действията им. 
Има смирена сигурност в тях, уважение, чувство за хумор и усещане за святост, преплетени едно в друго. 
Те са магическите хора, за които земята е копняла.

Ken Carey
Shaman Tube


Friday, 10 April 2015

Бъдеще безвъзвратно

Ще изтрия навеки всичко крайно ненужно,
ще премина живота си, като вихър далечен,

ще захвърля зад себе си сиво, лошо и чуждо,
дето никак не пасва на духа ми човечен,
ще съм себе си, винаги, точно колкото толкова,
ще прекрача и бездните – мост да бъда над тях,
аз ще бъда лекарство, излекуващо болките,
зад които предимно се спотайва пак страх...



Ще забравя предателства, дето тихо разкъсват
на парчета сърцето ми – необятна врата.
А в очите ми сутрин светлосиньо възкръсват
две надежди за обич, и една – за тъга...
Ще преследвам мечтите си. Винаги. Обещавам.
Ще загърбя оковите, от ума ми измислени.
Ще престана за миналото да съжалявам.
И остава същественото –
само обич и истина.

Wednesday, 8 April 2015

Модерният свят е този, който убива любовта...


От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.

Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. ...Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.

Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.

Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.

За да искаш другите да те обичат, първо трябва да обичаш сам себе си.

Онези, които говорят срещу любовта, са хората, които имат най-голяма нужда от нея.

В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.

Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш.

Да бъдеш влюбен, означава да се удивляваш.

Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.

Мъжете непрестанно се намират някъде между една бивша и една бъдеща, защото сегашното не ги интересува. Те предпочитат да се реят между носталгията и надеждата, между загубата и мечтата. Ние вечно си оставаме заклещени между две отсъстващи жени.

Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството.

Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно.

Свалям си часовника. За да бъде вечна любовта, достатъчно е да живееш извън времето. Модерният свят е този, който убива любовта.

Влюбен си тогава, когато погрешка сложиш паста за зъби не върху твоята, а върху друга четка.

Разбира се, че любовта не трае три години... Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това.

Фредерик Бегбеде

Tuesday, 7 April 2015

Днес е специален ден!

 Създателю на вселената, днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта.
Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във Вселената.


Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живота, да бъдем живот, да бъдем любов.
Помогни ни да обичаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим.
Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се намираме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое творение, особено другите хора, особено близките си -всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме.
Защото когато ги отхвърляме, ние отхвърляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвърляме Теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги намираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необходимост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден.

Днес ние отново отваряме сърцата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг: „Обичам те“, без никакъв страх и от сърце.
Днес ние ти се принасяме в дар.
Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки.
Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб.
Благодарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си.
Амин.

Дон Мигел Руис
"Четирите споразумения“

Sunday, 5 April 2015

✿ Днес цветята ухаят ✿ Днес цветята танцуват!

✿ Днес цветята ухаят.
✿ Днес цветята танцуват.
✿ Днес цветята мечтаят.
✿ Днес цветята празнуват.
✿ Днес изпъстрена нежност
✿ над света се разстила,
✿ с аромат от надежда
✿ и допир с трепет на свила.

✿ Днес ехти над земята
✿ този празник вълшебен,
✿ отреден за цветята,
✿ отреден и за тебе.
✿ Носиш име уханно,
✿ празник имаш и ти.
✿ Пожелавам ти радост,
✿ много светли мечти.
✿ Пожелавам усмивки,
✿ пъстроцветна съдба...
✿ Ти бъди най-щастлива,
✿ цял букет от цветя!


(Валентин Йорданов)

Thursday, 2 April 2015

Любовта е търпелива, любовта е добра...

"Любовта е търпелива, любовта е добра. Любовта не завижда, не върши зло, не се гордее, не знае грубост и корист, не бърза да се гневи, няма лоши помисли, не се радва на неправдата, но се наслаждава на Истината.
Любовта покрива всичко, вярва на всичко, винаги се надява, любовта понася всичко, никога не свършва, даже, ако всички езици млъкнат и цялото знание изчезне."

"Евангелие на Мира"


Wednesday, 1 April 2015

Има само отражение на вашето собствено същество...

Понякога може да се наложи да останете близо до някой друг, който е бил докоснат от тъмнината вътре, който се чувства безвъзвратно загубен, докато се разпада пред вас.
Ще останете ли близо, докато интелигентността на техния процес се развива, с доверие в тяхната вродена будност?
За да бъдете с друг по този начин, трябва да предоставите дом от мъдрост за всичко, което е нерешено във вас - светилище на доброта и пространство за метаболизирането на собствената ви неудовлетворена тъга, изоставен срам, изхвърлена скръб и пуста самота.
Като предлагате безопасно преминаване за светостта на пътуването им, трябва да се освободите от скритото си очакване те да се "променят", да се "лекуват", трансформират или дори да се "изцелят" - поне за малко.

И да устоите на изкушението да ги убеждавате за нещо, което не е част от живия им, въплътен опит, да им казвате, че всичко ще бъде наред или по друг начин, както и да се откажете да патологизирате техния емоционален свят, просто защото той не отговаря на вашите собствени представи.
Това много живо пространството между всички тези неща е творческия храм на любовта, където същността-тайна непрекъснато се разкрива: не съществува "друг", никога не е имало някой "друг“ и никога не би могъл да бъде "друг". Има само отражение на вашето собствено същество.
Отпуснете се в новия ден в този храм.

Matt Licata (източник: Facebook)