Tuesday, 25 September 2012

ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ САМОЧУВСТВИЕТО, СИЛИКОНА И ВИСОКИТЕ ТОКЧЕТА?



Виждате ги всеки ден, нали? 13-14-годишни момиченца с височина на токчетата, отговаряща на възрастта им. Няма лошо – така им харесва. Обаче…
Самата аз, признавам си, има случаи, в които ми се искат няколко сантиметра отгоре, но до този момент не съм си позволявала да тръгна с обувки, с които не мога да вървя нормално. Обичам токчетата - несъмнено придават още по-осезаема женственост на дамите, но когато са съчетани с крачета, които едва мърдат с тях – не е много за харесване.
Добавяме няколко сантиметра топирана коса отгоре, няколко сантиметра токчета отдолу и ето че ръстът ни драстично върви към т.нар. манекенски. А цялостният вид? Колко се замислят за това как изглеждат, ходейки, мърдайки, бързайки, изобщо – движейки се? Има ли връзка между височината на токчетата и нивото на самочувствието?
И нека да сме обективни – не са само 13-14–годишните. Не толкова за възрастта става въпрос, колкото за начините да изглеждаш ЖЕНА. Високи токчета, силикон, перхидрол, лак за коса... А истинските жени понякога трябва да тичат, за да са навреме за среща, друг път вятърът 'бърза' в срещуположната на движението им посока, налага им се да носят повече от сенки за очи и огледало в чантата…
Повечето от нас са носили токчетата на мама като малки и тогава това е било сладко, забавно, умиляващо… Но си е било за тогава. Ако всички вие, момичета, които бързате да станете ГОЛЕМИ, носейки обувки с висок ток, оцветявайки косите си във всевъзможни нюанси на русото, мечтаейки от рано за пищни деколтета и надути устни, и мислите, че това е начинът да се почувствате красиви и пълноценни, не се заблуждавайте.  Не това прави жената ЖЕНА!




 Автор: Ана Тодорова

Wednesday, 12 September 2012

Ако можеше само да видиш...



Ако можеше само да видиш
света през моите очи...
Истински ти би прозрял,
какъв човек пред теб стои...

Ако можеше само за миг
да погледнеш през моите зеници...
Не би ти никога пролял
от тревога и слабост сълзици...

Ако можеше само да видиш
света, както и аз...
Би повярвал, би се надявал,
че доброто е тук...вътре във нас...

Ако можеше само да видиш
света през моето сърце...

Ана Тодорова

Friday, 7 September 2012

КАК ДА СПЕЧЕЛИШ ВОЙНАТА С КОМПЛЕКСИТЕ СИ



Ти си плаха и притеснителна, смяташ се за по-лоша от другите? Може би страдаш от комплекс за малоценност. Ти си самоуверена и надменна? Най-вероятно също страдаш от комплекс за малоценност!
По-тих от водата, по-нисък от тревата... Говорейки за човек с комплекс за малоценност, обикновено си представяме плахо пристъпващ от крак на крак и кашлящ в юмрук субект. Той се старае да си мълчи, смятайки носа си за грозен, не се усмихва и никога не се обръща в профил към събеседника си понеже "има криви зъби и ужасен нос". И изобщо държи се така, сякаш се опитва да се извини за самия факт на съществуването си. Ако човек е надменен и горд, трудно е да го заподозрем, че страда от комплекс за малоценност. Но истината е, че това е по-скоро така. Иначе защо той с такова усърдие се опитва да доказва на всички наоколо своето превъзходство? Отговорът е прост: защото самият той не е уверен в него. Това са двете страни на един и същи медал.
Въпреки че хората с комплекс за превъзходство изглеждат равнодушни към оценките на другите, в действителност те много силно зависят от тях. Смятайки себе си за ненадминати и виждайки от страна на околните липса на възхищение или дори пренебрежение, те изпитват страх и агресия. Опитвайки се да променят мнението на околните обаче, те не се стараят да променят нещо в себе си, а се стремят да придобият власт над другите хора, да ги потиснат и по този начин да компенсират чувството си за непълноценност. Несъзнателно и натрапчиво продължават да демонстрират своята грандиозност и безупречност - за да не може никой да заподозре някакви непохвални черти.
Чела съм, че според някои специалисти, няма нищо лошо в комплексите. Напротив – откривайки ги и преодолявайки ги, човек се усъвършенства. Това означава, че първата стъпка в преодоляването на комплекса е да откриете първоизточника му. Почти сто процента сигурно е, че ако днес сте убедена, че сте дебела  например,  някой Ви го е казал като дете. Това важи с пълна сила и за който и да било друг вид комплекс. Открийте кой ви е вменил едно или друго чувство... и спрете дотам... Ще знаете достатъчно! Много хора се връщат назад и задълбават. Опитват се да открият човека, който им е причинил един или друг комплекс, с надеждата, че ще е много по-окаян и съсипан. Но не винаги ситуацията е такава и кошмарът става по неприятен за Вас. Затова след като сте намерили причинителя, започнете да търсите лечението...
Не бива да продължавате да живеете под товара на комплексите си за малоценност! Обявете им война - незабавно!



 Автор: Ана Тодорова