Thursday, 29 March 2012

МОЛБА

Прости на глупеца безстрашен,
надигнал и глас, и глава,
не спрял да се прави на важен
и сочещ с пръст към калта.

Прости на неуките хора,
пожелали по-славна съдба,
тъпчещи слабото агне в обора,
преклонили глава пред златна пара.
 
Прости на тези които,
се молят пред теб с броеница,
а след глътка вино изпито,
посягат на кротка девица.

Прости ми, че моля за прошка-
аз съм равна на всеки глупец,
но не нося кръста за брошка,
а гледам към теб с очи на слепец...

Ана Тодорова

НЯМА!!!



Няма кратко сбогуване,
няма лесен край,
няма сладко без горчиво,
няма земен рай......


Няма вяра без надежда,
няма вярност в любовта,
няма само равни пътеки,
няма живот без борба...

Ана Тодорова

ПРЕРАЖДАНЕ




Заглъхна един детски глас-
бавно, не изведнъж, не от раз,
нужни бяха години и време,
да го притисне тежкото бреме...

Роди се един млад човек,
но животът не стана по-лек...
Смехът той бе заменил за мечти-
мечти за дяволски много пари!

Заглъхна един детски глас... -
роди се човекът със власт!

Ана Тодорова

Понякога така ми се приисква...




Понякога така ми се приисква, 
да тичам боса под дъжда,
да плача, когато се смея
и да се радвам щом усетя тъга...

Понякога така ми се приисква,
когато обичам -люто да мразя,
и моята болка - друг да я преглъща,   
когато докосвам- шамар да ударя!    

Понякога така ми се приисква...

Ана Тодорова

ЛАБИРИНТ



Бавно завиваш зад ъгъла,
мое жалко разбито сърце...
Отново оставам излъгана,
отново съм с празни ръце...


Бавно завиваш зад ъгъла...
Какво ли те чака и там?
По верния път ли съм тръгнала
или на среща с нови болки и срам...


Бавно завиваш зад ъгъла,
в лабиринт, необятен, жесток,
в лабиринт между рая и пъкъла,
лабиринт наречен ЖИВОТ!

Ана  Тодорова

Wednesday, 28 March 2012

Самота... или изборът да си сам...


Чувство ли е самотата? Или е състояние?
Съдба? Наказание? Или съвсем преднамерен и осъзнат избор?
Безспорно в много случаи самотата е търсена – като временно бягство от натовареното ежедневие, като вид ”ваканция” или моменти за концентрация и вдъхновение... Това е онази самота-уединение, необходима ни да презаредим ”батериите” си и тя има по-скоро оздравителен ефект.
Но другата самота, която ни кара да плачем тихо нощем или да допълваме чашата вино, която предизвиква в душата ни завист, докато гледаме влюбена двойка и ни да кара да се съмосъжаляваме до n-та степен... От тази самота... боли... Защото това не е самота... Всичко друго, но не и самота...  – песимизъм, неувереносто в себе си, егоизъм, депресия... Иначе казано - твърде много свободно време на вятъра...
Дни наред телефонът ти мълчи... – самота или... лоши приятели е това?!
Нямаш кого да чакаш или при кого да се прибираш вечер... – самота или... нетърпение?!
Иска ти се да крещиш от безизходица... – самота или... лош период го наричаш?!
Попаднах на няколко споделени изречения в блога на една млада авторка:
”Чувствам се толкова самотна, че чак физически я усещам самотата. Мисля си как годините си минават безмилостно и не чакат да живея... Живота преминава покрай мен без аз нищо да съм видяла от него....
Имам нужда да обичам някого и да бъда обичана, иска ми се, да бързам заради някой след работа и той да прави същото заради мен. Иска ми се някой да ме прегърне,  да ме изслуша, да ме успокои...  ... Защо приятелите ми ме изоставиха?”
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!
Защо тогава не го направим сами?! Колко пъти на ден си казвате, че обичате себе си? Нито веднъж?!
А и веднъж е достатъчно!
Когато уважаваме и ценим себе си, когато се обичаме такива, каквито сме, това не е нарцисизъм, а прекрасно усещане – ”панацея” за всяко тъжно чувство, включително и самота...  Това не означава, че трябва да затваряте очите си за проблемите, а  да не концентрирате живота си върху тях. 
По мое скромно мнение... самотата не съществува.
Има го само изборът – изборът да бъдеш сам или с приятели, да се предадеш пред една или друга по-сложна ситуация, да вървиш напред или назад, да стоиш затворен сам в дома си или да се движиш сам сред хората... Всичко е САМота... защото САМ ИЗБИРАШ!
Липсата на партньор в живота, на семейство, на деца... – това не е самота, а липса на търпение от наша страна...  Птичето винаги каца на нечие рамо – утре може да дойде и при теб... Естествено, че трябва да си сам, за да срещнеш голямата любов... Естествено, че трябва да останеш сам, за да се разкрият истинските ти приятели...
Не се плашете от самотата!
Тя не съществува!
Но вие – да! Чувствайте живота! Сами, с партньор или с приятели – Той, животът, си  заслужава да се живее пълноценно!


Ана Тодорова

Monday, 26 March 2012

Горко на народ...


"Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино... неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивлява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ."


Джубран Джубран

Tuesday, 13 March 2012

ПОСПРЕТЕ


Поспрете сълзици-
още само миг,
нека вашите искрици,
не срещат неговия лик...

Поспри тъжно ридание-
още само миг,
нека моето страдание,
остане неизречен вик...

Поспрете хладни длани-
още само миг
не го докосвайте, недейте,
любовта е днес лъжовен мит...


Ана Тодорова