Wednesday, 31 December 2014

Днешният ден е първият...


"Предчувствам, че съм на път да взема неправилно решение, но грешките неизменно съпътстват нашите действия. Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? Да се върна там, откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа да на живота?
Веднъж вече сбърках, когато бях на единайсет години и едно момче ми поиска да му услужа с молив; още тогава разбрах, че понякога не ни се предоставя втори шанс и е по-добре да приемаме подаръците, които светът ни прави. Рисковано е, разбира се, но нима рискът е по-голям например от този да катастрофира автобусът, с който пътувах четирийсет и осем часа дотук? Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си. След като търся истинската любов, ще трябва най-напред да се изморя от посредствената любов, която срещах досега. Малкото житейски опит, който имам, ме научи, че никой не е господар на нищо, че всичко е само илюзия — както материалните, така и духовните блага. Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи.
А след като нищо не ми принадлежи, тогава не си струва да си пилея времето за неща, които не са мои; по-добре да живея така, сякаш днешният ден е първият (или последният) от живота ми."


"Единайсет минути"
Паулу Коелю


Tuesday, 30 December 2014

Из "Малката кибритопродавачка"


"Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща…
— Бабо — извика детето. — Вземи ме със себе си! Аз зная, че ти ще си отидеш, когато клечката угасне; ти ще се изгубиш като топлата печка, като чудно опечената гъска, като хубавата голяма елха! — И то бързо издраска цялата кутия клечки, защото искаше да задържи баба си за по-дълго време.
И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.
А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица — то беше замръзнало през последната вечер на старата година.
Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година."


Ханс Кристиан Андерсен
"Малката кибритопродавачка"


Saturday, 20 December 2014

Има надежда, без която... отчаянието.. би убило живота..


"И ето, пазачът разтвори широко вратата на фургона.
Иван Иванич се дръпна и се вцепени…
Бим лежеше с нос към вратата. Устните и бузата му бяха разкъсани от парчетата тенеке. Ноктите на предните лапи бяха окървавени.
Той беше драскал много дълго по последната врата. Беше драскал до последен дъх. Беше молил за толкова малко! Беше искал свобода и доверие — нищо повече.
Рошла, свряна в един ъгъл, почна да вие.
Иван Иванич сложи ръка върху главата на Бим — на своя верен, предан, любещ другар.
Запрехвърча рядък снежец. Две снежинки паднаха върху носа на Бим и… не се стопиха.
Нашите две момчета не бяха от онези, които могат да пратят писмо с адрес: „За дядо на село“. След не повече от час те бързо тръгнаха от автобусната спирка през празното поле към карантинната.
Видяха Иван Иванич да излиза през портата. И той видя децата, забърза, а като ги приближи, попита:
— И вие ли насам?
— Казаха ни тука да дойдем — отговори Альоша.
— Бим няма ли го? — попита Толик.
— Не го ли намерихте тук? — повтори въпроса Альоша.
— Не, момчета… Бим не е тук… и не са го докарвали. — Иван Иванич се мъчеше да скрие колко му е тежко на душата и как му се свива сърцето; в неговото състояние това се оказа много, много трудно.
Тогава Толик навъси гъстите си черни вежди, смръщи селцето си на хармоника и каза:
— Иван Иванич… не ни лъжете… моля ви.
— Бим не е тук, момчета — повтори Иван Иванич вече по-твърдо и уверено. — Трябва да го търсим. Да го търсим.
Валеше ситен снежец.
Тих.
Бял.
Студен сняг, който ще покрие земята до следващото, ежегодно повтарящо се начало на живота, до пролетта.
Един човек с коса, бяла като сняг, вървеше по побелелия от сняг пущинак. До него, хванати за ръце, две момченца отиваха да търсят своя общ приятел. Те имаха надежда.
Лъжата е понякога свята като истината. Така умиращият казва с усмивка на любимите си: „Вече ми е добре“. Така майката пее на безнадеждно болното дете весела песничка и му се усмихва.


А животът си тече. Тече, защото има надежда, без която отчаянието би убило живота."

Гавриил Троеполски 
"Белият Бим Черното ухо"


Wednesday, 17 December 2014

Накъдето и да се обърнеш, сякаш всичко ти казва “Коледа!’


"Може би дните до Коледа отварят сетивата и ни помагат да видим невидимите неща, да ги почувстваме със сърцето си, да разберем, че важните неща съвсем не са онези, към които така упорито се стремим. А те, важните неща, винаги са си били там...съвсем близо до нас...
Невероятно как една вълшебна думичка, може да накара всеки да се усмихне. Коледа! Накъдето и да се обърнеш, сякаш всичко ти казва “Коледа!’ Тя е във веселите реклами, блещукащите светлинки на хилядите лампички, в усмихнатите бебешки личица, подавайки се от количките. Забравили тревогите си, хората се усмихват. Хиляди усмивки се отразяват върху блестящите играчки и елхите засияват, накичени с цветни усмивки...”


" Работилничка за чудеса" 
Македонка Шутова


Sunday, 7 December 2014

Всичко, за което мечтаеш, е там някъде...


Ти си важна част от този свят. И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.
Има някой прекрасен човек, който иска да те гледа в очите, когато говориш и да слуша това, което казваш. Иска да прави любов с ума ти. Грижи се за вашето щастие и желае да извърви пътуването си с теб, да отмахва клоните от пътя ти и да прескача калните потоци с теб.
Снимка: Интернет
Някой там си мисли, че ти си толкова специален, че ще направи всичко за вас.

Ти си велик човек. И някой се възхищава на твоето величие. Вижда начина, по който мислиш и уважава онова, което си постигнал. Иска да скочи право в теб и да ти покаже колко си невероятен. Иска да се покатери по стените ти и да проучи дълбините ти. Някой там иска да ви казва колко сте велики с всеки изгрев и с всеки залез.
Ти си секси. И някой иска да ти покаже това. Иска да те привлече и да те обича романтично, да ти покаже части от себе си, запазени само за теб. Иска да научи тайните ти и да бъде твоя тайна. Иска да знаеш, че ти си най-красив любовник и никога няма да се сравниш с никой друг. За този някой не е важно, че не е бил пръв за теб, защото е последният.
Ти си забавен. И някой друг мисли същото. Смее се на света по същия начин, както го правиш и ти. Иска да се кикоти заедно с вас и да прекарва безкрайни часове само с огъня, звездите и теб. Усмихва се на същите неизречени шеги за света и довършва изреченията, за които си мислиш, че са твърде неподходящи за довършване. Някой там иска да ти бъде приятел.
Ти си чувствителен. И някой не само вижда съвършенството на цялото ти същество, но е свръхинтуитивен и съпричастен към твоята прекрасна чувствителност. Възхищава се на начина, по който чувстваш и те среща там, където той сам се чувства по същия начин. Няма да се съпротивлява на всяка жертва, която знае, че иска да направи, за да облекчи пътуването ти и да изцели раните ти. Иска да се вози на този влак с теб, по твоя начин и с твоята скорост. Някой там иска да си на сигурно място и да имаш меко кацане.
Ти си съвършен. И някой не само не го е грижа за твоите недостатъци, но и признава, че точно те те правят такъв, какъвто си, и точно такъв те иска. Иска да те прегърне в труден момент и да танцува под дъжда с теб за всеки малък успех. Обича всичко в теб и не пренебрегва грозните части и не си пожелава да ги няма. Някой там иска всичко в теб, такова, каквото е, дори и брадавиците и всичко останало.
Ти си красив. И някой иска да ти го каже. Всеки ден и по хиляди начини. Привлечен е към теб като пеперуда от цвете. Горд е да ходи до теб, да те държи за ръка и да се смее и изчервява пред приятелите си, когато те говорят за вас. Някой там сякаш има отронващи се есенни листа в корема си всеки път, когато погледне към теб.
Ти си достоен. И някой ще направи каквото е необходимо в името на вашата красива любов и на бъдещето ви заедно. Чува твоите нужди и тихо се стреми да ги посрещне. Разбира твоята слабост и ти помага не от съжаление, а с разбирането, че си бил силен и сам твърде дълго. Вижда твоите рани и няма да ги целуне, защото така трябва, а защото иска да го направи. Някой там си мисли, че заслужаваш всичко, от което имаш нужда.
Ти си добър. И някой вижда как се стараеш да бъдеш такъв. Забелязва усилията ти и разбира твоите жестове, точно както си ги възнамерил. Усеща дълбок комфорт, като знае как виждаш себе си, собственото си минало и как се учиш от грешките си. Познава добротата ти, точно както и ти. Някой там иска да се грижиш за него точно по начина, по който ти искаш да го правиш.
Снимка: Интернет
Ти си смел. И някой вижда това, което си направил и на каква цена и те обича още повече за това. Иска да бъде до теб в твоето приключение и да проучи всеки тъмен ъгъл и всяко изпълнено с благоговение небе на живота си с теб. Иска да те държи за ръка и да скочи заедно с теб. Някой там вярва, че ти си другарят му в проучването на живота.
Ти заслужаваш любов. И някой те обича с всяка фибра на тялото си. Не защото си съвършен, а защото необяснимо, с цялото си същество, като гмуркане на най-дълбокото или като галактически взрив, те обича. Вижда всичко в теб и обича всяка мъничка част от теб точно колкото другата такава. Няма нужда да доказваш своята достойност или да търсиш привързаност. Някой там те обича точно по начина, по който си си представял, че ще бъдеш обичан.
Така че бъди силен и търпелив. Всичко, за което мечтаеш, е там някъде. Обуй си обувките и облечи най-красивата дреха и започни да проучваш. Може да откриеш, че приключението на търсенето разкрива толкова чудеса, колкото мечтата, която следваш.
Бъдете смели. Бъдете красиви. Бъдете себе си. И нека да споделяме историите на нашите пътувания, ако пътищата ни някога се пресекат.

Aнди Чарингтън

Saturday, 6 December 2014

Любов...


"Мнозина се заблуждават, че думата "любов" е съществително. Тя, както и "истина" са глаголи. И означават действие."

Иван Охлобистин

Thursday, 4 December 2014

Различни като морето и пясъка...


"Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.

Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот." 

Никълъс Спаркс


Wednesday, 3 December 2014

Създания от време...

"– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Чо­векът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà."

из "Създания от време"
Рут Озеки


Monday, 1 December 2014

Заради нейното име..

"Обичам я не заради начина по който танцува с ангелите ми, а заради начина по който заради нейното име утихват демоните ми." 

Кристофър Пойндекстър


Декември е...


"Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш."

Мария Василева


И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване...

През 1855 година вождът на индианското племе Duwamish, пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава. Днес тази територия е част от Вашингтон.
Вижте писмото, което повече от 150 години обикаля земята и остава все така актуално и разтърсващо.

„Великият вожд от Вашингтон ни праща известие,че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим,то Белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи.
Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва вожда Seattle, със същата сигурност, с която нашите бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена Моите думи са непроменяеми както звездите!
Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж,всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!
Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри, еленът, мустанга и орела са нашите братя!
Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека,всички те принадлежат на същата фамилия.. Затова, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска! Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. Затова и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!
Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!
Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, занапред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си!
Снимка: bgiroquois.blogspot.com

Знаем,че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път.
Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове,без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбирам.

Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианеца е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера нещата!
Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата, или нощната дискусия на жабите в залива... Аз съм индианец и не го разбирам.
Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите,защото всичко живо го споделя – животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот, който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени,като едно място, където може да отиде белият човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!
Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните, ако те изчезнат... Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това,което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!
Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви!

 
За да респектират земята, трябва да кажете на вашите синове, че земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата майка. Всичко, което афектира нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея ,вредят на себе си!
Ние това го знаем. Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си.. Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!!
Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим....
Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Богът на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!.
Тази земя е безценна за него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.. 
Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.. Тогава ще попитаме: „Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!“

И тук свършва животът 

и започва борбата за оцеляване! “