Седемте Аз-а

В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха.

Първият Аз:

– Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем – скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ – длъжен съм да въстана!

Вторият Аз:

– Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване!

Третият Аз:

– А леко ли ми е на мен — Аз-ът, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец!

Четвъртият Аз:

– Измежду вас няма по-злочест от мен – защото моят жребий е чистата, грозна ненавист и рушителната отврата. Моят Аз е подобен на буря, зародена в черните недра на ада – на мен се полага да въстана, загдето съм роб на този безумец!

Петият Аз:

– Не на вас, а на мен – мислещият Аз, Аз-ът на въображението, на жаждата и глада, обречен без отдих да броди в търсене на неведоми и още несътворени неща, – на мен се полага да въстана!

Шестият Аз:

– На мен, достойния за окайване Аз-труженик, който с търпеливи ръце и пламенен взор въплъщава дните в образи и придава на смътните неща нови и вековечни форми – на мен, самотника, се полага да въстана срещу този метежен безумец!

Седмият Аз:

– Странно как вие до един искате да въстанете срещу този човек, под предлог, че на всекиго от вас е отреден някакъв жребий. Ах, де да бях подобен вам – с ясна съдба! Ала нямам такава — моят Аз е бездейственикът, обречен на забрава, вечно кух и ненужен, докато вие сте заети да пресъздавате живота! Кому се полага да въстане – на вас или на мен?

И когато седмият Аз изрече тия думи, останалите шест се вгледаха в него с жалост, но повече не продумаха. И понеже нощта напредваше, те един подир друг заспаха, обладани от ново, щастливо смирение.

Само седмият Аз продължи да се взира в небитието, стаено зад всички неща.

Халил Джубран  „Безумецът“