Неизразената мъка трае безкрай...

Мъката е рана, за която трябва да се грижим, за да зарасне. Да си пробием път през нея, да й сложим край, означава да погледнем чувствата си открито и честно, да ги изразим и освободим напълно, да ги толерираме и приемаме, независимо колко дълго ще трае заздравяването на раната. Страхуваме се, че ако признаем скръбта си, тя ще ни събори, но истината е, че изживяната скръб изчезва. 

Неизразената мъка трае безкрай.

Тибетска книга за живота и смъртта