Бъдеще безвъзвратно

Ще изтрия навеки всичко крайно ненужно,

ще премина живота си, като вихър далечен,

ще захвърля зад себе си сиво, лошо и чуждо,

дето никак не пасва на духа ми човечен,

ще съм себе си, винаги, точно колкото толкова,

ще прекрача и бездните – мост да бъда над тях,

аз ще бъда лекарство, излекуващо болките,

зад които предимно се спотайва пак страх...

Ще забравя предателства, дето тихо разкъсват

на парчета сърцето ми – необятна врата.

А в очите ми сутрин светлосиньо възкръсват

две надежди за обич, и една – за тъга...

Ще преследвам мечтите си. Винаги. Обещавам.

Ще загърбя оковите, от ума ми измислени.

Ще престана за миналото да съжалявам.

И остава същественото –

само обич и истина.

Обещай си...