Sunday, 31 May 2015

Разбирането и състраданието разтварят страховете!


Процесът на трансформация не е нещо, което изведнъж и напълно да ви изхвърли вън от водата. 
Има много малки промени и за всяка една е нужно известно привикване; всъщност главно се отучваш от дългогодишен навик и се приучваш на нов такъв.
Повечето от нас са свикнали да живеят с потиснат страх, в отрицание, като един вид постигане на ниво на комфорт. 
Използваме силно фиксирани вярвания, мнения и навици, като прикритие, така че никога да не трябва да почувстваме нашия дълбок гняв, паниката и болката. Просто живеем в главата си на автопилот.
Но това вече не е възможно. Процесът на трансформация развива съзнанието ти от страха към любовта.

Това означава, че трябва да разтвориш страховете си и да излекуваш емоционалните рани, които препречват пътя ти, като ги разбереш. А това означава, че трябва да се изправиш срещу тях, да ги почувстваш и и да ги разгадаеш, от което повечето от нас се страхуват.
Всеки път все по-силна вълна на ускорение се разлива през теб, измества нискочестотните съзнание-и-енергия или потиснатия страх от твоето подсъзнание.
Излишно е да казвам, че може да преживеете различни форми на дискомфорт! ... 
Може да се опитате да смъкнете всичко отново в тъмното с различни пилотажни техники или поведение ...
Усилията да избягваш и да потискаш подсъзнателните блокажи в крайна сметка те изхабяват и изчерпването може да те накара да се чувстваш разочарован, немотивиран и отчаян.
Ти си в повратна точка. Последната крачка от негативния път към трансформацията се случва, когато най-накрая си толкова уморен от съпротивата и контрола и толкова претоварен от сложността, че спираш - няма повече нищо, което да можеш да направиш ... 
Принуден си от процеса да бъдеш просто с това, което се случва, да бъдеш със себе си и със страховете и болката. Трябва да изпиташ състоянието, в което си, пряко, без право на глас и без да се налага да действаш.
Като просто си "с Живота“ и оставяш нещата да са "такива, каквито са“, ти се връщаш към преживяването на собственото си същество, на Душата си, която винаги е присъствала зад всички видове отвличане на вниманието.
Това е моментът, когато потъваш в мълчание и навлизаш в нематериалната реалност. И това е моментът, когато интуицията се отваря.
Сега Душата ти може да заблести и да разпръсне светлина върху всичко. Прозрения се появяват.
Разбирането и състраданието разтварят страховете. Има освобождаване, отпускане и връщане към радостта. Чувстваш се много по-добре!
Това е повратната точка в процеса на трансформацията, когато закостенелият ум се предава и се разразява огромна експанзия в съзнанието на сърцето, на тялото, на единното поле, в мъдрия еволюционен Поток.


"The Transforming Power of Your Attention"
Penney Peirce

Friday, 29 May 2015

Десетте най-чести грешки на "търсещите" щастие (част ІІ-ва)

6.По-малко мислете за това, което нямате и повече за това, което имате. Повечето хора прецакват и себе си, и другите, защото обръщат много повече внимание на това, което не могат да имат, вместо на това, което имат. Вместо да мислите за това, което нямате, помислете за това, което другият няма. 

7.Не живейте за това, което не може да промените. Ако никога не сте падали, то нямаше да се научите да се изправяте на краката си. Ако не се оставяли някого да си тръгне, никога нямаше да разберете, че имате достатъчно сили да се изправите сами. Ако не сте губили надежда, нямаше да намерите вяра. Понякога след най-доброто в живота ни се случва най-лошото. Можете да продължите напред или да си спомняте за него, но не може да го промените. И най-голямата болка ни прави по-силни – ако не се оставите да ви унищожи.


8.Не жертвайте своето щастие заради щастието на другите. Не позволявайте да угасите своето щастие, докато се опитвате да осветите живота на друг. Смисълът на живота не е да правите другите щастливи, а да бъдете вие щастливи и да споделяте своето щастие с други.

9.Не забравяйте целите и идеалите си… Знаеш ли кой си – това е едно, но вярваш ли в себе си и живота си – това вече е съвсем друго. Обществото ни оказва такъв натиск, че понякога забравяме, че преди всичко трябва да бъдем верни на себе си. И да се стараем винаги и навсякъде да бъдем себе си – невероятно, страхотно, възхитително себе си.

10.Не лъжете. Ако си кажете, че трябва да направите нещо, направете го! Ако си кажете, че трябва да бъдете някъде, бъдете! Ако кажете, че изпитвате определени чувства – трябва да са истински! А ако не са – поне не лъжете. Живейте така, че на никого да не му дойде на акъла да се съмнява в честността ви.

И не забравяйте, че колкото и да се стараете, животът никога не може да бъде перфектен. Дори да вложите в него всичките си усилия без остатък, няма как да постигнете пълно съвършенство. Винаги ще има моменти на несигурност и дни когато нищо няма да е наред. Но когато вървите напред по своя житейски път, със сигурност ще разберете, че без значение колко лош е денят ви, трябва да се усмихнете – и той ще стане поне малко по-добър.

източник: www.webmiastoto.com

Wednesday, 27 May 2015

Десетте най-чести грешки на "търсещите" щастие (част І-ва)

1.Не смятайте, че вече сте пропуснали своя шанс. В живота на всеки от нас има възходи и падения, но, по правило, той е справедлив. Той е такъв, какъвто трябва да бъде. И не си мислете, че сте пропуснали „точното“ време. Всяка отминала ситуация ви е довела именно до момента, в който сте сега. И във всеки един момент от живота си, включително и в настоящето, започвате всичко наново. Ако имате смелостта да си признаете, че ви е страх, ако може да се смеете до сълзи и да говорите, когато гласът ви се тресе от нерешителност, ако имате достатъчно увереност да помолите за помощ, когато ви е нужна, и мъдрост да приемете помощта, когато ви я предлагат… тогава имате всичко необходимо да направите живота си по-добър.


2.Не използвайте несполуките си в личните отношения като оправдания. Животът невинаги ни запознава с хора, които ни се иска да срещнем, а понякога ни представя хора, с които трябва да се срещнем – хора, които трябва да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат… хора, които трябва да ни направят такива, каквито трябва да станем.

3.Не се променяйте заради другите. Колкото и да са шумни мненията на другите, не им позволявайте да решават какъв трябва да бъдете вие. Не се питайте какво у вас не им харесва, просто се запитайте защо си губите времето да се притеснявате какво мислят те за вас. Ако не вредите никому със своите действия, знайте, че правите всичко правилно. Продължавайте напред. Бъдете щастливи. Бъдете себе си. И на който не му харесва – така да бъде. Не сте длъжни да угаждате на всички наоколо.

4.Не търпете негативните хора и негативното мислене. Време е да оставите настрана всички излишни кавги и негативи заедно с онези, които ги причиняват. Обградете се с хора, които ви карат да се усмихвате. Обичайте тези, които се отнасят добре към вас и се молете за тези, които не го правят. Забравете за негативното и се настройте позитивно. Животът е твърде кратък, за да бъдете нещастни. Ние правим грешки и се препъваме, а това е част от живота и сме длъжни да продължим напред – защото именно това е неговият смисъл.

5.Не пращайте своите мисли в други времена и места. Този ден няма да се повтори никога повече. Наслаждавайте се. Ценете всяка секунда. Често не разбираме стойността на точно този миг, в който живеем, докато той не се превърне в спомен. И не разбираме, че точно това, което сме смятали за незначителни дреболии, всъщност е най-важното в живота ни. Ценете това, което имате, докато не се наложи да си спомните, че някога сте го имали.

източник: www.webmiastoto.com

Monday, 25 May 2015

Всички сме уникални!


Всички сме уникални.
Никога не питайте никого кое е правилно и кое - не е. 
Животът е експеримент и докато тече този експеримент трябва да си изясните кое е добро и кое – лошо. Понякога ще се случи да постъпите неправилно. 
Но това ще ви даде опита, от който можете да извлечете полза. 
Има моменти, когато Бог идва и чука на вратата ви. 
Това е любовта - Бог, който чука на вратата ви. Чрез жената, чрез мъжа, чрез детето, чрез любовта, чрез цветето, чрез изгрева и залеза... 
Бог може да чука на вратата по много начини.


Ошо


Saturday, 23 May 2015

Ако бях котка...

Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни...
Ако бях котка, щях да те разбирам, без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!
Ако бях котка, щях да се припичам на слънце и да прекарвам по-голяма част от времето си в сладка дрямка. Може би тогава щеше да разбереш, че това, с което си губиш времето, не те прави по-щастлива...
Ако бях котка, щях да ти помогна да разпознаеш фалшивите хора сред познатите ти. Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).

Ако бях котка, твоят дом нямаше да има само стаи, мебели и килими. А щеше да има и душа...
Ако бях котка, всяка вечер щях да ти мъркам по една приказка за лека нощ.
Ако бях котка, щеше да бъдеш богоизбрана. Някога хората са почитали котките като богове. И котките никога не са забравили това...
Ако бях котка, нерадостите на живота нямаше да ти тежат толкова много. Защото има само два начина да ги забравиш поне за миг – музиката и... котките.
Ако бях котка, щях да масажирам сърцето ти, всеки път когато имаш нужда от това. С мяукане...
Ако бях котка, щеше да ме имаш завинаги. Дори когато вече нямаше да ме има, в съня ти щяха бродят меки лапички...
Ако бях котка, аз никога нямаше да бъда нечия котка. Но ти завинаги щеше да си моя човек.

Източник: Facebook

Thursday, 21 May 2015

За правата говорят всички. За отговорностите – никой!

"Човек преди всичко трябва да има отговорности и едва след това права. Права без отговорности може да има едно бебе или ... луд човек.
Основното, което носи човек – какво ти си длъжен да направиш, какви са твоите отговорности. За правата говорят всички. За отговорностите – никой. Човешките права се имат предвид само тогава, когато от своя страна гражданите спазват отговорностите си."
 
 
 

Monday, 18 May 2015

Войната, в която не умираме, а просто не се раждаме...

"Ето това е нашата война! Войната, в която не умираме, а просто не се раждаме...

Дали е от страх ще има ли с какво да ги нахраним? Дали е от егоизъм или пък от нещо друго? Крачим с обич недадена... и се стопяваме, и се стопяваме, и се стопяваме...

Но един ден то ще изплаче! Ще видиш малките му пръсти и ще забравиш всичките си страхове! А очите му... те толкова ще приличат на твоите... В тях ще видиш своя празник! И ще се разплачеш, и ще се разсмееш... 
Защото това ще бъде денят на ТВОЯТА ПОБЕДА!"

Friday, 15 May 2015

Когато нещата в живота ви вървят трудно...

Когато нещата в живота ви вървят трудно, когато изглежда, че всичко е срещу вас, когато сте притиснати в ъгъла, когато небето е мрачно и не можете да видите никаква светлина, тъкмо това е времето да проявите своя характер и да покажете от какъв материал сте направени. Ако има нещо във вас, нещастията ще го изкарат наяве. Онова, което човек прави въпреки обстоятелствата, а не благодарение на тях, е критерият за способността му да успее.

Орисън Марден

Tuesday, 12 May 2015

Живот от сърцето

Има още един фалшив бог, който искам да спомена и който вероятно взема надмощие във всекидневния ви живот. Това е съжалението към вашите приятели, споделянето на товара със своите най-скъпи същества като страдате заедно с тях. Сега вие можете да попитате: как това би могло да бъде идол? Не се ли очаква да се свързвам с другите, особено с любимите на сърцето ми, и да им помагам, ако мога? Това, за което аз говоря, е за тенденцията ви да се свързвате с хората край себе си толкова дълбоко, че сте потопени в тяхната болка, техните проблеми и негативни емоции, че губите контакта със своята същност и вътрешен мир. Този вид съжаление и съвместно страдание не е ваш дълг, не е полезно за другия човек и не говори на истината на този, който сте.

Много от това, което вие наричате „висока чувствителност“, е да си толкова отворен към енергията на другите хора, че това да отнема твоята собствена. Вашата емпатия (т.е. способност да чувствате настроенията и емоциите на другите хора) в този случай неефективно е балансирана от прозрението, че негативните енергии на другия човек принадлежат на него, а не на вас. Вие не осъзнавате достатъчно ясно, че тази негативност играе много важна роля в живота на другия човек и че вие можете да ги осветлите чрез своето състрадание и разбиране, но това не служи на никого, ако вие страдате с него.
Разбира се, вие бихте искали да видите своите скъпи същества водещи щастлив и пълноценен живот (безотносително дали това е съпруг, дете, родител или приятел). Може би вие бихте искали те да се чувстват добре и техните проблеми да бъдат решени. Винаги обаче помнете, че проблемите, които те имат, са техни собствени творения. Проблеми с взаимоотношенията, с парите, със здравето, психологически разстройства… всички те отразяват дълбоко разположени конфликти с душата. Някъде дълбоко в себе си хората биха искали да преживеят тези проблеми, за да могат да постигнат яснота за нещо. На вас може да ви изглежда, че те са жертви, особено ако се въртят в кръг отново и отново. Но често пъти това означава, че те все още искат да преживеят някакви аспекти по-добре, и че те все още не са отворени към вашата помощ. Ако въпреки това се опитате да им помогнете, вие лесно ще се превърнете в притискащи и контролиращи и ще изчерпате своя собствен източник на сила. След което ще се изтощите и ще се предадете като начин на живот.
Като давате твърде много или неподходящо, вие хабите енергия и се оковавате с вериги към този, на който помагате. Това ви прави зависими от другия човек за вашето собствено благополучие. Вашите емоционални енергии се смесват и това е една от основните причини за загуба на сила, жизненост и осъзнатост. Малко неща могат толкова лесно да изчерпат вашата енергия толкова лесно, колкото постоянното чувство за дълг, вина и отговорност за някой друг.
Да бъдеш наистина помагащ на някой друг означава, че ти влагаш своята енергия в служба на решението на проблема, а не в самия проблем. За да направиш това, ти няма нужда да се правиш на малък, а точно обратното – на голям. Колкото повече осъзнатост и независимост излъчваш, толкова повече ти въплъщаваш „енергията на решението“ и толкова повече ти може да означаваш нещо за някой друг без да изтощаваш себе си. Ако страдаш заедно с тях, ти само потвърждаваш проблема.



Памела Крибе
„Живот от сърцето“ 

Saturday, 9 May 2015

Щастливата жена е като вихър...

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой...
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има –
да рони по безкрая й звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят – тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя – щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите й тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.

Мира Дойчинова - irini

Wednesday, 6 May 2015

Не вземай решения, когато е нощ...

Недей да бързаш, защото това, което се случва, е, че умът има светли моменти и тъмни моменти, дневни моменти и нощни моменти. Когато е дневен момент, всичко изглежда добре; тогава ти можеш да видиш всичко ясно.
Когато нощта идва, всичко става тъмно и ти не можеш да видиш нищо ясно.
Има голяма вероятност ти да вземеш решение, когато е нощ, тъмен момент, момент на ниска енергия. Ако решиш нещо в този момент, то няма да бъде мъдро, защото ти си видял също така и хубави моменти с тази жена.
Просто си помисли – сега е светло, можеш да видиш мен и всеки друг наоколо, можеш да видиш дърветата, и изведнъж електричеството спира – Сега ти не можеш да видиш никой наоколо; дърветата и всичко останало ги няма. Ще кажеш ли, че дърветата не съществуват повече и че хората не съществуват? Ако кажеш това, значи че е твърде рано за вземане на решение. Не можеш ли да си спомниш, че имаше светлина няколко момента по-рано, че имаше и хора, и дървета и всичко беше тук и нещата бяха ясни?
Когато нощта е тук, спомни си за деня също – не забравяй това – и скоро денят ще дойде. Каквото и да трябва да решаваш, най-добре е да решаваш през деня; тогава твоят живот ще има позитивност. Ако вземеш решение през нощта, твоят живот ще стане негативен. Това е моето разграничение между човека, който е религиозен и човека, който не е религиозен: нерелигиозният човек винаги взема решенията за своя живот през нощта, той решава в негативно състояние. Ето защо той не може да каже „Бог е“ – той казва, че няма Бог. Всички „не“-та заедно стават едно голямо „не“ – „Няма Бог“. Всичките „да“ заедно стават едно голямо „да“ – „Да, има Бог!“
Така че – почакай! Решенията трябва да се вземат, когато има светлина.

Когато ти отново обичаш тази жена и нещата вървят добре и всичко е прекрасно, екстатично, тогава решавай, и ако решиш, че искаш да се разделиш, раздели се! Но недей да решаваш, когато е нощ. Ето защо аз казвам да отложиш малко, да наблюдаваш. Това ще отмине.
Има и трето състояние също, трансцедентното.
Когато си видял и двете, и деня и нощта, отново и отново, отново и отново, тогава ще знаеш, че има нещо, което е по-високо и тези двете. Ти, твоята наблюдаваща способност е по-висока от двете.
Така че има три вида решения. Първия вид е негативния вид, който прави живота ни пустиня. Тогава нищо не процъфтява – това е фрустрация, това е ад! Вторият вид решение е „да“ решението, решението, когато е ден – животът става радост, празник. Има удоволствие и човек се чувства щастлив да просто да бъде: това е, което е раят. И третото е нито светлина, нито тъмнина – човек просто решава, изхождайки от способността си да бъде свидетел; изхождайки от всичките си опитности през деня и през нощта, човек решава. Това е крайното решение, това е, което води човек до просветлението. Така че просто изчакай, наблюдавай, и позволи на деня да дойде, а? и тогава решавай.

Ошо

Monday, 4 May 2015

Пътуването по пътя на любовта е просто, но "просто" не е синоним на "лесно"!

Свръх динамични истории за себе си, ограничаващи вярвания, схеми, шаблони, вътрешни работни модели и стилове на привързване, каквато и да е ориентацията ни, са клетъчно вградени.
И макар че те са това, което сте в крайна сметка, проявлението им е ярко и колоритно и като гости на вашата чудна нервна система заслужават вашето внимание и грижи.
Ние сме човешки същества с чувствителни, красиви, прекрасни мозъци, сърца, психика и органи - каква бушуваща, изригваща благодат е това!
Чуваме завладяващи истории за това как, ако се научим да "бъдем щастливи през цялото време“, да проявим всичко, което искаме, и да открием "тайната" за това как да променим живота си чрез мисленето, че тези архаични организиращи принципи ще проработят: харизматичният нов учител, правилните "пет стъпки," най-новата мощна техника (не, наистина, тази е добра!), че по някакъв начин някой " друг добър" ще пристигне и ще разпръсне всичко и ще ни приземи в нескончаемо блаженство, без повече уязвимост и риск от разбито сърце, ще сме щастливи през цялото време, някак си магически разрешавайки проблемите по дивия, нестабилен терен на любовта.
Но няма решения за любовта.
Няма отправна точка, в която да си починем и да потърсим убежище. Няма фиксирано състояние.
Няма "тайна".
Защото любовта е жива и е огнена буря на безпрецедентно творчество. Няма техника, която някога ще се докосне до дивото величие, което сте - това нежно, сурово, туптящо човешко сърце.

Това, което сте, не е необходимо да бъде "излекувано", а удържано. Няма магическо решение, което ви чака зад ъгъла.
Изгорете този свят на мечтите и започнете точно откъдето се намирате.
Изпратете любящо осъзнаване в тялото си, в сърцето си, във вашата психика ... и слушайте ... и виждайте. Всяка опитност, която имате, е важна. Всичко е пътя. Оставете древния навик да изоставяте опитностите си - така, както вероятно са направили с вас, когато сте били малки - и вижте какво винаги е било тук.
С осветяващите реалности на невропластичността и ясното виждане на пустотата-светимост, повествованието за "мен" може да бъде пре-разказано, мозъкът и нервната система могат да бъдат пре-форматирани и клетките на психиката и на сърцето могат да бъдат пре-наместени. Разбира се, любовта е тази, която пре-подрежда.
Ако забавите повече крачка и безусловно се ангажирате да вливате в настоящата си опитност пространство и доброта, и най-после влезете в съзвучие с това, което е тук - нови канали ще се образуват и задълбочават, златни пътища на осъзнатост, чувствителност, емпатия, хармония и състрадание.
Вътре в тези пътища ще бъде Възлюбеният, за да ви приветства с добре дошли у дома, в мандалата, в която винаги сте били заедно, която всъщност никога не сте напускали, в която ще бъдете изваяни като съд за носене на любов в този свят.

Matt Licata

Saturday, 2 May 2015

"В НАШАТА РОДОВА ПАМЕТ НЯМАМЕ СИНОНИМ ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО!"


СЛОВО НА КМЕТА НА ПАНАГЮРИЩЕ НИКОЛА БЕЛИШКИ, ПРОИЗНЕСЕНО ПО ПОВОД 139 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

"Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата. В онова време на тирания и варварство народът български оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност. Пет века до славното време на Април 1876-та.
Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра, дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром. В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство. И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците. Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство. Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия.

Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски. За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“.
Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв.
И днес, уважаеми дами и господа, От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”, не забравихме ли тяхното „ние”? Онзи Април ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа.
Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си…

И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“ Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея!
 

Да живее Панагюрище!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!"


Източник: http://poznanie-bg.com/ и Панагюрска информационна агенция (PIA-news) http://pia-news.com/rechta-na-kmeta-nikola-belishki-predizv…,
Снимка: предаване на живо по БНТ 1 (на живо) 01 май 2015 г., тържествена заря-проверка на площад “20 април”, гр. Панагюрище)

Friday, 1 May 2015

Правилата на живота според индианските вождове



Добрият човек вижда добри знаци.
Родината е там, където се чувстваш добре.
Детето е гост в дома ти – нахрани го, поучи го и го пусни.
Всичко на този свят има своя песен.
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
Смърт няма. Съществува само преход между два свята.
Животът тече отвътре навън. Следвайки тази мисъл, ти сам ще станеш истина.
Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лек, всеки човек – предназначение.
Дори мъртвата риба може да плува по течението.
Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез.
За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни.
Този, който мълчи, знае два пъти повече от бърборещия.
Ако имаш какво да кажеш, повдигни се, за да те видят.
Добре казаната дума е по-добра от точно хвърлената томахавка.
Човек е длъжен сам да прави стрелите си.
Когато видиш, че гърмящата змия се кани да нападне, удари я пръв.
Погледни следите от твоите мокасини преди да съдиш постъпките на другите.
Разкажи ми и ще забравя, покажи ми и няма да запомня, накарай ме да участвам и ще разбера.