Червен конец на китката си вързах...

Понеже се променям страшно бързо

( и вечно неизменна си оставам),

червен конец на китката си вързах -

с усмивка всичко лошо да забравя,

да помня само слънчевите мигове,

да пазя нощите си светло-сини.

Дори и да не ми достигат силите,

да браня пак нещата си любими,

да тичам към една добра мечта

тъй както тя към мен се е затичала ...

В небето си без страх да полетя

щом само там усещам, че обичам

света какъвто е - неопетнен,

и цветно-непонятен до безкрайност.

Понеже се променям всеки ден,

оставам същата. Любов и вярност.

Обещай си...