ФЕЙСБУК, ТУИТЪР, ГУГЪЛ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ (А)СОЦИАЛИ МРЕЖИ

„Завист - постоянна потребност на ума, рядко поддаваща се на лечение от култура и философия.”

  

Самюел Джонсън (1709-1784) - английски критик  и поет;

Въпреки, че и аз самата имам профили във всички изброени мрежи, това не означава, тези виртуални места да са единственото място от което черпите информация, общувате с приятели, обсъждате теми. Уверявам ви, че няма нищо по сладко от това да седнете с приятели на по чаша кафе или бира в дома или някъде в заведение, да подхванете тема от живота и да сте на различни мнения. Да видиш емоцията в очите на събеседника си, да усетиш как се наежва срещу твоето мнение или да споделите възгледи, не може да се опише с ни едно емотиконче (усмихнатите или не личица, които изпращаме вместо думи при виртуалния чат). Научете се да прекарвате повече време „на живо” с близките и приятелите си, научете се да общувате истински с тях, защото няма по ангажиращо, по-затъпяващо нещо от това да следиш кой какво е споделил на стената си, какво е туитнал или маркирал с „+”. Социалните мрежи може да са някакъв вид необходимост в модерната ера, в която живеем, но те в никакъв случай не спомагат за развитието ви като личност. Те са затвор, чийто решетки с благодарност приемате. Но да си звезда във Фейсбук не те прави звезда в живота...

Социалните мрежи са ангажимент, който не влияе благотворно на самооценката ти.  Те показват стандарт на живот, недостъпен за всеки, а това в много случаи води до деградивна самокритика, до завист, злоба, а оттам и влошено самочувствие. Затова не отделяйте толкова много време на виртуалния социален живот. Освен това, признайте си откровено, колко пъти проверявате профила на бившето си гадже, за да проверите настоящият му статус – обвързан или необвързан? Колко пъти надничате във фото албумите на онази колежка, на която толкова ви е яд, че се издигна преди вас във фирмата и се надявате да видите снимка, на която е обляна в сълзи и съсипана... А вместо това попадате на споделени моменти от лятната й ваканция? Какво изпитвате когато ги виждате? Може би се радвате за нея!?  Едва ли... По-скоро завистта към благосъстоянието й, ще ви накара да съжалявате себе си, особено ако нямате  нейните качества и възможности. Разберете,  че много рядко, хората споделят снимки и мисли в социалните мрежи от щастие. Правят го защото искат целият свят да ги види и да им завиди! А зависта е отрова... за този който я изпитва... Вие искате ли да се тровите?  Не си причинявайте това...

Из "Джобен наръчник за добро САМОЧУВСТВИЕ" 

Ана Тодорова