И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване...

През 1855 година вождът на индианското племе Duwamish, пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава. Днес тази територия е част от Вашингтон.
Вижте писмото, което повече от 150 години обикаля земята и остава все така актуално и разтърсващо.

„Великият вожд от Вашингтон ни праща известие,че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим,то Белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи.
Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва вожда Seattle, със същата сигурност, с която нашите бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена Моите думи са непроменяеми както звездите!
Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж,всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!
Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри, еленът, мустанга и орела са нашите братя!
Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека,всички те принадлежат на същата фамилия.. Затова, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска! Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. Затова и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!
Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!
Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, занапред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си!
Снимка: bgiroquois.blogspot.com

Знаем,че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път.
Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове,без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбирам.

Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианеца е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера нещата!
Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата, или нощната дискусия на жабите в залива... Аз съм индианец и не го разбирам.
Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите,защото всичко живо го споделя – животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот, който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени,като едно място, където може да отиде белият човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!
Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните, ако те изчезнат... Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това,което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!
Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви!

 
За да респектират земята, трябва да кажете на вашите синове, че земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата майка. Всичко, което афектира нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея ,вредят на себе си!
Ние това го знаем. Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си.. Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!!
Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим....
Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Богът на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!.
Тази земя е безценна за него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.. 
Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.. Тогава ще попитаме: „Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!“

И тук свършва животът 

и започва борбата за оцеляване! “

 

Comments

Popular Posts