Интервю с.... Бог

Помолих Бог за интервю. За моя изненада той се съгласи.

- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

- Ако имате време... – казах му аз.

Той се усмихна през брадата си и отвърна:

- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?

- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време го попитах:

- Мога ли да Ви задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани. Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат. Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях. Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях. Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да го забравят. Да се научат да прощават, като се упражняват за това. Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си. Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите. Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство. Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят. Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват. Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи. Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат. Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща. Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота. Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката. Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

  После Бог и аз потънахме в мълчание....

(източник: http://www.spiralata.net/kratko/index.php?lng=bg)