Молбата ми е голяма, хора, знам....

Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. За известно време всичко ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.

До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.

Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания…

За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае:

Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите…

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.

Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.

Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си!

Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата… но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав!

Научете го с нежност. Но без да го разглезвате! Защото само в огъня се закалява чистата стомана.

Молбата ми е голяма, хора, знам. Но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце…

Из „Пилешка супа за душата“