Самота... или изборът да си сам...

Чувство ли е самотата? Или е състояние?

Съдба? Наказание? Или съвсем преднамерен и осъзнат избор?

Безспорно в много случаи самотата е търсена – като временно бягство от натовареното ежедневие, като вид ”ваканция” или моменти за концентрация и вдъхновение... Това е онази самота-уединение, необходима ни да презаредим ”батериите” си и тя има по-скоро оздравителен ефект.

Но другата самота, която ни кара да плачем тихо нощем или да допълваме чашата вино, която предизвиква в душата ни завист, докато гледаме влюбена двойка и ни да кара да се съмосъжаляваме до n-та степен... От тази самота... боли... Защото това не е самота... Всичко друго, но не и самота...  – песимизъм, неувереносто в себе си, егоизъм, депресия... Иначе казано - твърде много свободно време на вятъра...

Дни наред телефонът ти мълчи... – самота или... лоши приятели е това?!

Нямаш кого да чакаш или при кого да се прибираш вечер... – самота или... нетърпение?!

Иска ти се да крещиш от безизходица... – самота или... лош период го наричаш?!

Попаднах на няколко споделени изречения в блога на една млада авторка:

”Чувствам се толкова самотна, че чак физически я усещам самотата. Мисля си как годините си минават безмилостно и не чакат да живея... Живота преминава покрай мен без аз нищо да съм видяла от него....

Имам нужда да обичам някого и да бъда обичана, иска ми се, да бързам заради някой след работа и той да прави същото заради мен. Иска ми се някой да ме прегърне,  да ме изслуша, да ме успокои...  ... Защо приятелите ми ме изоставиха?”

Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

Защо тогава не го направим сами?! Колко пъти на ден си казвате, че обичате себе си? Нито веднъж?!

А и веднъж е достатъчно!

Когато уважаваме и ценим себе си, когато се обичаме такива, каквито сме, това не е нарцисизъм, а прекрасно усещане – ”панацея” за всяко тъжно чувство, включително и самота...  Това не означава, че трябва да затваряте очите си за проблемите, а  да не концентрирате живота си върху тях. 

По мое скромно мнение... самотата не съществува.

Има го само изборът – изборът да бъдеш сам или с приятели, да се предадеш пред една или друга по-сложна ситуация, да вървиш напред или назад, да стоиш затворен сам в дома си или да се движиш сам сред хората... Всичко е САМота... защото САМ ИЗБИРАШ!

Липсата на партньор в живота, на семейство, на деца... – това не е самота, а липса на търпение от наша страна...  Птичето винаги каца на нечие рамо – утре може да дойде и при теб... Естествено, че трябва да си сам, за да срещнеш голямата любов... Естествено, че трябва да останеш сам, за да се разкрият истинските ти приятели...

Не се плашете от самотата!

Тя не съществува!

Но вие – да! Чувствайте живота! Сами, с партньор или с приятели – Той, животът, си  заслужава да се живее пълноценно!

Ана Тодорова