ТОВА, КОЕТО НЕ МЕ УБИВА, МЕ ПРАВИ ПО-СИЛЕН!

Винаги нащрек! Това е моето мото в живота. За да бъда пълноценно човешко същество аз винаги се изправям срещу трудностите. Боря се с тях и ги разгромявам с упоритост, честност и телешки инат. Оптимистът в мен е винаги жив. Знам, че всяка трудност калява сетивата и душевния ми свят. След всяка преодоляна трудност, поглеждам в огледалото и виждам един по-добър човек. Това значи да живея.

Всеки човек има собствена философия за това как трябва да се живее и как трябва да се умре. Според едни животът е оцветен в розово и пурпурно, според други той е черен като самия ад. Аз разбирам живеенето по друг начин. Според мен животът е най-странната смесица от цветове и сенки, музика и скърцане, любов и омраза. С две думи – той е компилация от въпроси и отговори. Животът ти задава въпросите, а ти, искаш или не, си принуден да търсиш отговорите. Пред човешката личност застават пречки за да може тя да ги преодолее. Няма нищо по-хубаво от това! Колкото повече трудности среща човек, толкова по-силен става, защото се научава да се справя с тях, хваща им цаката, а тя е в постоянството и упоритостта.

В началото на XXI век няма граници, няма прегради. Изразът “не мога” не съществува. Младите хора в днешно време търсят всевъзможни начини да се усъвършенствуват, да се реализират като личности в различни сфери на живота. А той им предоставя все повече и повече предизвикателства за да ги направи по-силни. Такава философия вероятно не би получила голямо одобрение от доста хора, но не това е важното. Важното е човек да знае сам за себе си как да се справя, а не да се интересува от това как другите гледат на това.

Твърде остаряло е виждането, че трудностите идват като един вид наказание за греховете. Не е така! Те са просто начин живота да ни каже: “Събуди се, време е да се бориш за себе си!” Понякога, когато човек е обхванат от мързел, той нехае за нищо. Появи ли се трудност обаче, всеки мобилизира физическите си и духовни сили за да я преодолее. Когато се справи с проблема, човек е по-уверен в себе си, в собствените си възможности. Гледайки оптимистично, мога да кажа, че ако наистина нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни, то на планетата има адски много силни хора, които с общи усилия, човечност и толерантност могат да се справят с всичко. За себе си знам, че след всяка успешно преодоляна трудност, удовлетворението е толкова голямо, че е невъзможно да се опише с думи. То просто трябва да се усети. Всяка малка победа над проблемите ми дава кураж да продължа да се боря до края.

В заключение може да се каже само, че не трябва да бягаме от трудностите, а да се изправяме срещу тях и да ги преодоляваме. Освен това, всяко хубаво нещо е силно заразно. Нека взаимно се заразим с упоритост и оптимизъм.

(автор: Рая Крумова Алексиева, източник: интернет)