И какво ако днес не се събуждам до теб?

И какво ако се усмихвам вяло към прозореца, все едно има някой там? Нищо, че ми отвръщат разпилените завеси. Те ми отвръщат вместо теб. И какво като тези стаи са тихи? И какво като всички гардероби са празни? Виждаш ли?
Като на филм е.

Аз, в единия край на света, бързам, зарязвам си кафето на пода до обувките, токчета и ключове, ключове и токчета, надпреварвам се със стълби и клаксони… Живея в инерцията си. Но пак съм твоя. Ти - в другия край на света, в другия край на сърцето ми - ставаш, събуден от три часовника в хор, все едно не си лягал, кафето, цигарите, шума от чуждите покриви… Второ кафе (Пак чисто, ако обичате!), джогинга в парка, алармите, офисите и хората.
И какво като не си се събудил до мен?
Нищо де! Няма значение!
И в едно задръстване, твоето или моето, спираме - едновременно - аз в единия край на сърцето ти, ти в другия край на сърцето ми. И се усмихваме един на друг, и се прегръщаме бързо, и премълчавам,... Пази се! И измърморваш -Ти също! Наум, загледани през прозореца.
Но те чувам. Чувствам те.
И тогава знам защо и как те обичам.
И кой обяви тази любов за невъзможна? Тази, изградена от търпението да бъдеш далеч от любимия човек? За любовта, подарила на другия време? Доверие? За онази, която не свършва с появата на нечия случайна чаровна усмивка, просветнала снощи в какъв беше онзи клуб? Онази, която не се заблуждава лесно от излъскани до блясък комплименти. Изтъканата от необяснимо доверие... Любов, имаща сили да се преглътне за момент и да си изтрие сълзите.

И кой смее да твърди, че ако те обичам толкова, а теб те няма сега, трябва да се втурвам в живота, все едно никога не те е имало?
И кой би допуснал… Истинската любов, разбивана всеки ден от късите разстояния на неувереността, отричана като глупава, безсмислена, егоистична в твое лице, и наивна в мое - приказките на хората. Кой би допуснал, че ще издържи?
Аз.
Ти.
Двамата май сме достатъчни.
И не искам да отговарям на въпроси - защо не заспивам до теб. Не искам да обяснявам кой ми оправя кранчетата в банята и кой ме води на кино. "Ама ако не е той, кой тогава?"
За нас има само един вид любов - трудна, неразбрана, объркана и мълчалива. Разделена, премълчана пред останалите. Споделена само между теб и мен.
Един вид… Истинска! Само твоя и само моя. Другите видове са без значение за нас!

Текст: Ева Колева / "Отмъкнато" от Facebook

(Ако според Вас този текст е от друг автор или знаете неговият първоизточник, моля пишете ни на an.tod@abv.bg, за да коригираме)