Thursday, 10 August 2017

Научете се да прощавате...

„Научете се да прощавате. Светът, в който ще навлезете, няма добра репутация. Той не е мило местенце, както скоро сами ще установите и силно се съмнявам да стане много по-приятен, когато дойде време да го напуснете. Но това в единствения свят, който имаме. Алтернатива няма, а и да съществуваше, то няма гаранции, че тя щеше да бъде много по-добра от тази. Не отделяйте голямо внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но в момента, в който се избавите от тях, ги забравете веднага.


Това, което правят вашите неприятели, придобива своето значение или важност от начина, по който вие реагирате на него. Затова профучете през или покрай тях, все една са жълта, а не червена светлина на светофара. Не се спирайте на тях мислено или вербално, не се гордейте, че сте им простили – просто ги забравете. Така ще спасите мозъка си от безполезна възбуда. И може би ще спасите тези тъпанари от самите тях – перспективата да бъдат забравени е по-лоша от прошката. Превключвайки канала вие намалявате неговия рейтинг.“

Йосиф Бродски

Saturday, 5 August 2017

КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ СТРАДАТ

Понякога изглежда,че това никога няма да свърши. Знам как то те изяжда. Знам как те изпълва и от него ти се повдига и в същото време как издълбава дълбока празна дупка някъде в теб, която никога не е задоволена.

Знам какво да се чувстваш сякаш имаш превръзка на очите. Сякаш не можеш да видиш хората около теб, които те гледат така, сякаш си магия. Които ви гледат така, сякаш сте самата любов.

(Те са там.)

Знам също, че вероятно си прочел цял милион от онези писма, които ви казват да се пуснете от тъгата и се надявам, че си се научил да казваш “глупости!“ за тях.

Аз не искам да ти кажа да се пуснеш. Не искам да ти кажа да се откажеш от това и да продължиш напред. Знам, че след като се предадеш, то ще се пусне от теб. Знам, защото това се е случило с мен. Това се случва отново и отново. И знам, че ще се предадеш, но само когато си добре и си готов.

Аз не знам в какво вярваш, но се надявам да вярваш в себе си. Надявам се да вярваш във всяка доброта, която откриеш в света, защото тя е и в теб.

Сигурно знаеш, че няма чудодейни лекове. Ти няма да обичаш себе си от утре, точно както няма да отслабнеш с 10 паунда, нито да напълнееш с 10 паунда утре. Сигурно знаеш, че аз никога няма да ти предложа този вид сделка и че всеки път, когато някой го прави, трябва да внимаваш.

И сигурно знаеш, че във всеки един момент има възможност за избор. Какво ще избереш?

Научи се да позволяваш на болката и гнева и мъката да те обливат и да ги пускаш да си тръгнат. Те ще си тръгнат.

Не е нужно да се усмихваш. Аз няма да те карам да го правиш. Не е нужно да си щастлив. Аз няма да те карам да си.

Но сложи ръце върху сърцето си. Дръж ги там, просто за известно време.

Надявам се някой ден да осъзнаеш, че си жив.

Ти си цялостта и страховете, и смелостта, и разочарованията, и притесненията и ти си мой приятел. "Ти не си само капка в океана, ти си целия океан в една капка." Ако трябва да вярваш на каквото и да е, вярвай в това.

Ще научиш как да се лекуваш. Ще научиш какво означава смелост и ще откриеш, че вече знаеш как да я използваш. Ще се научиш как да се грижиш за себе си в моментите “между“, и ще разбереш, че това са моментите, които са най-ценни. Може би ще го разбереш днес. Може би утре. Може би това ще отнеме целия ти живот. Аз още се уча. ~~

~ Alyza Moore
Via Sacred Dreams Alhambra

Tuesday, 1 August 2017

Научете се, бе, момчета!

"Научете се, бе, момчета. Каквото прошепнеш, трябва да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек говори високо и гледа право в очите."

"Вчера", (1988г.)