Monday, 31 July 2017

...НЕ ИСКАМ ДА МЕ РАЗПОЗНАВАТ по новата прическа...

... НЕ ИСКАМ ДА МЕ РАЗПОЗНАВАТ по новата прическа, модерните обувки или безсмислените разговори... 
... Искам да ме разпознават ПО СЪРЦЕТО... 
... Искам да ме разпознават по начина, по който се БОРЯ ЗА СВОИТЕ МЕЧТИ, които ВИНАГИ ПОСТИГАМ, КАК НЕ СПИРАМ дори И ПЪТ ДА НЯМА...
... Не искам да ме разпознават по КРАСОТАТА НА ЛИЦЕТО и КРАСОТАТА НА ФИГУРАТА...
... Искам да ме разпознават по това КАК ОБИЧАМ, КАК ВДЪХНОВЯВАМ, КАК ПРЕДАВАМ СВЕТЛИНА, КАК ПРАВЯ ДОБРО... 
... Искам да ме разпознават НЕ ПО ОЧИТЕ, А ПО ОГЪНЯ, ГОРЯЩ В ТЯХ...

Thursday, 27 July 2017

Никой не ти дължи нищо!

Писмото на един баща до неговата 9-годишна дъщеря.
През 1966 г. Хари Браун пише коледна картичка до своето дете, която да й помага да живее живота си по-пълноценно и по-щастливо. Нямаше да е лошо и ние да имахме по една такава коледна картичка на бюрото пред себе си. Колко по-лесно щеше да е всичко! Колко тревоги и празни очаквания щяхме да си спестим! Колко заблуди и огорчения щяхме да избегнем! Но никога не е късно да прогледнем, нали? Затова, днес, макар и със закъснение, ви подарявам тази коледна картичка. Препрочитайте я от време на време и не забравяйте: най-важното е да цените себе си. И хората, които ви ценят...
Коледа е и аз отново се чудя какво да ти подаря. Знам, че обичаш много неща - книги, игри, дрехи.
Но аз съм много себелюбив. Искам да ти дам нещо, което ще остане с теб повече от няколко месеца или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа.
Ако мога да ти дам само едно нещо, бих искал това е да простичката истина, за която ми бяха нужни години, докато я науча. Ако я научиш сега, това ще обогати живота ти по всевъзможни начини. И може да те предпази от много проблеми, наранили онези. които не са я научили. 
Тази простичка истина е следната:
Никой не ти дължи нищо. 
Собствената значимост
Как може толкова простички думи да са толкова важни? Може да не изглежда така, но ако ги разбереш, това ще е благословия за целия ти живот.
Никой не ти дължи нищо. 
Това значи, че никой не живее заради теб, дете мое. Защото никой не е теб. Всеки човек живее за себе си. Неговото собствено щастие е това, което той може истински да изпита.
Когато осъзнаеш, че никой не ти дължи щастие или каквото и да било друго, ще се освободиш от ненужните очаквания.
Това значи, че никой не е задължен да те обича. Ако някой те обича, това е, защото има нещо специално в теб, което го прави щастлив. Открий кое е това специално нещо и се опитай да го развиеш в себе си, така ще те обичат още повече.
Когато хората правят за теб разни неща, това е, защото те така искат - по някакъв начин ти им даваш нещо стойностно, което ги кара да искат да те зарадват. А не защото някой ти дължи нещо. 
Никой не е длъжен да те харесва. Ако твоите приятели искат да бъдат с теб, не е защото така трябва. Разбери какво прави другите щастливи и те ще искат да бъдат близо до теб.
Никой не е длъжен да те уважава. Някои хора може би няма да се отнасят с теб, както искаш. Но щом веднъж осъзнаеш, че хората не са длъжни да се държат добре с теб, ще се научиш да избягваш тези, които те нараняват. Защото ти също не им дължиш нищо.

Живей живота си  
Никой не ти дължи нищо.
Ти дължиш на себе си да станеш възможно най-добрият човек. Тогава хората ще искат да бъдат с теб, да ти дават неща, които ще искаш, в замяна на нещата, които им даваш.
Някои хора ще изберат да не бъдат с теб заради причини, които нямат нищо общо с теб. Когато това се случи, потърси на друго място взаимоотношенията, които искаш. Не превръщай чуждия проблем в свой.
Когато се научиш, че трябва да спечелиш любовта и уважението на останалите, никога няма да очакваш невъзможното и няма да се разочароваш. Другите не са длъжни да споделят с теб това, което притежават, нито пък своите чувства и мисли.
Ако все пак го направят, това е, защото заслужаваш тези неща. И значи имаш повод да се гордееш със себе си. Никога обаче не ги приемай за даденост. Ако го направиш, може да ги изгубиш. Те не са твои по право, трябва да се бориш за тях всеки ден.
Моят опит
Голям товар ми падна от плещите в деня, в който осъзнах, че никой не ми дължи нищо. Толкова дълго бях мислил, че има неща, които просто ми се полагат, че изразходвах всичките си сили - и физически, и емоционални - докато се опитвах да си ги взема.
Никой не ти дължи почит, уважение, приятелство, любов, учтивост или интелигентно отношение. И когато го осъзнах, взаимоотношенията ми станаха много по-удовлетворяващи. Фокусирах се върху това да бъда с хора, които искаха да правят нещата, които аз исках да правят.
Това разбиране ми е много полезно за моите приятелства, бизнес партньорства, любови, продажби и срещи с непознати. Напомня ми постоянно, че мога да получа това, което искам, само ако стана част от света на човека срещу себе си. Трябва да се опитам да разбера как мисли, в какво вярва, какво иска. Само тогава мога да се отнасям с него така, че той да ми даде нещата, които аз искам.
И само тогава мога да кажа дали наистина искам да бъда с този човек. Така мога да запазя важните взаимоотношения с онези, с които споделям най-много общи ценности и разбирания.
Не е лесно да обобщиш в няколко думи това, което трябваше да науча за години. Но може би ако препрочиташ тази картичка всяка Коледа, значението на написаното ще ти става все по-ясно с всяка следваща година.
Надявам се да е така, защото повече от всичко искам да разбереш простата истина, която ще те освободи: никой не ти дължи нищо.

Monday, 24 July 2017


Да бъдеш все повече и повече в покой. Да бъдеш все повече и повече тук и сега. 
Да бъдеш все повече и повече в действието и по-малко в активността. 
Да бъдеш все по-кух, празен, пасивен. 
Да бъдеш все повече и повече наблюдател - безпристрастен, без очаквания, без каквито и да е желания. 
Да бъдеш щастлив със себе си такъв какъвто си. 
Да празнуваш. 
И тогава в един момент, в един момент, когато нещата узреят и настъпи подходящото време, ти ще разцъфтиш като Буда.


Ошо

Marina Petrova Bhakti Maya


Friday, 14 July 2017

Не бързай да помагаш...


Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това! 
Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал! 
Цени себе си, своята дума, своите мисли!

Омар Хаям



Monday, 10 July 2017

Харесвам хора, които не трябва да доказват нищо на никого...

Харесвам хора, които не трябва да доказват нищо на никого. Те знаят кои са и къде се намират, но го правят в мълчание ....


Friday, 7 July 2017

...човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо...


От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята. Тя свиваше показалеца си в дланта му, криеше го там. Когато го правеше, той чувстваше, че на този свят няма нищо невъзможно. От всичко това му липсва най-много.
Нямаше да чуе смеха й, който до края на живота му щеше да го кара да се чувства така, сякаш някой тича бос вътре в гърдите му.
Тя често казваше, че „всички пътища водят към предопределеното ти място”. За нея това беше нещо. За Уве обаче това бе някой.
Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.
Той така и не можа да разбере защо тя избра него. Тя обичаше абстрактни неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе онова, което може да докосне. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал дълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше.

Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си
Когато Уве се възмути, тя се усмихна, пое едрите му ръце в своите и ги целуна, обясни, че когато човек дава на друг човек, не само получателят е благословен. Също и онзи, който дава.
Всяко човешко същество трябва да знае за какво се бори. Така казваха. А тя се бореше за доброто.
Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.
А сега той не знае как да продължи, без да усеща върха на носа й между гърлото и рамото си. 
Това е всичко.



„Човек на име Уве“ 
Фредрик Бакман


Marina Petrova Bhakti Maya

Tuesday, 4 July 2017

От дребна душа се пази, чедо!

От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото. Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.



Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!

Из „ Обич“( продължение на „ Алтъна“)
Ивелина Никова