Tuesday, 30 June 2015

ЗА ПОМИЯРИТЕ И КУЧЕТАТА!

Снимка: www.facebook.com
//От: Халил Гагъм//

Преди няколко дена седях на една пейка рано сутринта и ядях някакъв сандвич. По едно време едно куче се приближи до мен и сведе глава в краката ми. От сандвича ми беше останало много малко, затова отхапах още една хапка и останалата част я дадох на него. То набързо го изяде, а след това с жален поглед искаше още. Исках да му дам, но повече храна нямах, а и беше време да тръгна за училище. Докато се отдалечавах, кучето беше легнало на земята и беше положило глава върху лапите си и все още ме гледаше с онзи печален поглед.

Така в продължение на около седмица, всяка сутрин, това куче идваше при мен, искайки да му дам от закуската си, а аз всеки път му давах по-голямо парче, докато накрая не започнах да му давам всичко, което имах.

Един ден се прибирах вкъщи след училище, в неприятно дъждовен ден, без чадър. Бях подгизнал от пета до уши и не виждах нищо, защото бях свалил очилата си, заради дъжда. Докато вървях по улицата, усетих тежко дишане след себе си и още преди да се обърна, две големи лапи се намериха върху гърба ми. Стреснато се обърнах и видях кучето, което хранех сутрин. Беше изплезило език и цялото бе мокро и потънало в кал. Скачаше около мен и разпръскваше калната вода от локвите, в които стъпваше. За секунди заприличах на него. То продължаваше да се изправя на задните си крака и се опираше върху мен, като закачливо захапваше ръкавите ми, а след това продължаваше да скача наоколо. Опитах се да продължа по пътя си, но то продължаваше да върви и скача след мен, с изплезен език. По едно време видях как нещо удари кучето, а след това изплиска водата от гьола, в който падна. То започна да вие от болка и избяга някъде в дъжда. Наведох се и взех камъка, с който беше ударено. Обърнах се настрани и видях силуета на приближаващ човек.

- Малко му беше на тоя помияр! – каза той със самодоволна усмивка.
- Моля? – отвърнах учудено.
- Този пес, който избяга преди малко.
- Защо го направихте? Кучето просто си играеше с мен. – продължих по възможно най-спокойния начин, опитвайки се да прикрия гнева си.
- Виж си дрехите.
- Какво им е?
- Целия си изпоцапан. Даже на няколко места ръкавите ти са разпокъсани. Какво ще каже майка ти?
- Това си е мой проблем. А вие защо ударихте горкото животно така безмилостно?
- Защото го заслужава! – каза той, като чоплеше с пръст в устата си, опитвайки се да махне нещо от зъбите си.
- Така ли? И какво е направило, че да го заслужи?
- Няма да давам обяснения на глупав хлапак като теб! Сега се прибирай вкъщи и престани да се занимаваш с помияри! – отвърна той, след което се обърна и се отдалечи.

„Помияр си ти! – помислих си аз. – Чудовище!”

В следващите няколко дена кучето го нямаше и не се мяркаше никъде. Така всяка сутрин седях сам на пейката и ядях сандвичите си. Целите. А дрехите ми бяха чисти. Какво по-хубаво от това?... Особено, когато душата ти е празна. След известно време кучето отново се появи, но дори не смееше да ме доближи. Оставих малко храна на земята, след което се отдръпнах на около метър разстояние и зачаках. Плахо и с предпазлива стъпка, то се приближи до оставеното на земята, подуши го, но не го изяде. След това изплези езика си и започна да маха с опашка, изправи се на задните си лапи и се опря с предните върху мен. И пак започна да си играе, а в очите му можех да видях колко щастливо беше. Вече бе забравило за онзи ден и за болката, която беше изпитало. Изглежда и вече не идваше при мен, защото иска да бъде нахранено. Може би вече му е омръзнало всеки да бяга от помияр като него, за да не изцапа дрехите си, може би му е омръзнало всеки да го рита и замеря с камъни.

„Гледаш го, куче - мърляво, проскубано, а в очите - човек! Гледаш го, човек - наконтен, облечен, а в душата - помияр.”

Friday, 26 June 2015

Има едно лошо заболяване, наречено "злоба"!

Има едно лошо заболяване, наречено "злоба"... 
Идва от вирус наречен "завист"...
Бъдете здрави!




Tuesday, 23 June 2015

Ставате това, за което най-много мислите!

Снимка: www.helikon.bg
“Вие буквално ставате това, за което най-много мислите. Вашият живот се превръща в това, в което най-много вярвате. Светът- това в буквалния смисъл на думата е ваше огледало, което ви позволява да изпитате във физически план онова, което считате за истина за себе си … докато промените гледната си точка.“

Джон Асараф


Thursday, 18 June 2015

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа...


"С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
Снимка: www.lilyanakaradjova.com
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Уловено във Фейсбук... 

Sunday, 14 June 2015

След дълго лутане в живота, научих..

Научих, че не мога да накарам някой да ме обича. Всичко, което мога да направя е да продължавам да го обичам.

Научих, че са необходими месеци, за да накарам някой да ми се довери и само секунди или едно изречение, за да унищожа доверието, което толкова дълго съм градила.

Научих, че мога да разчитам на обаянието си около петнадесет минути. Останалото са нещата, които знам и начина, по който използвам това знание.

Научих, че всеки ден трябва да споделям любовта си с хората, които обичам, защото това може да е последния ден, в който ги виждам.


Научих, че съм отговорна за онова, което правя, без значение как се чувствам.

Научих, че или аз контролирам отношението си към хората или то контролира мен.

Научих, че парите са отвратителен начин за отбелязване на някакъв прогрес.

Научих, че аз и ти можем да правим всичко или нищо и пак да чувстваме добре.

Научих, че понякога хората, които очаквам да ме сритат докато съм на земята, са точно онези, които ще ми помогнат да се изправя отново.


Научих, че няма достатъчно дълги разстояния за истинската любов.

Научих, че няма значение на колко парчета е разбито сърцето ми. Светът няма да спре да се върти.

Научих, че аз и ти можем да гледаме едно и също нещо и да виждаме съвсем различни неща.

Научих, че хората може и да забравят какво съм казала или онова, което съм направила, но те винаги ще помнят начина, по който съм ги накарала да се чувстват!

Thursday, 11 June 2015

Не искай да е лесно...

Не искай да е лесно, 
искай да си по-добре.
Не искай по-малко проблеми, 
искай повече умения. 
Не искай по-малко предизвикателства, 
искай повече мъдрост.

Джим Рон

Tuesday, 9 June 2015

Позволи на любовта да се случи...

Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. 
Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта Всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило.
Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма? За какво? Ти търсиш Бога защото любовта липсва. Бог не е нищо друго освен заместител на твоята липсваща любов. Тъй като не си в блаженство, тъй като не си в мир, тъй като не си в екстаз, затова търсиш Бога - иначе кой го е грижа? Кой го е грижа? 
Ако животът ти е един танц, вече си постигнал Бога. 
Любящото сърце е изпълнено с Бога. 
Няма нужда от никакво търсене, от никаква молитва, от никакво ходене в храма, от никакъв свещеник.

Oшо

Saturday, 6 June 2015

Няма значение, че целият свят е против мен...

Да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост. 
За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие.
Няма значение, че целият свят е против мен. 
Това, което е важно, е, че моят опит е валиден. Аз не гледам числата, броя на хората, които са с мен. Гледам валидността на моя опит - дали просто повтарям думите на някой друг като папагал, или източникът на моите думи е собственият ми опит. Ако е собственият ми опит, ако е част от моята кръв и плът, тогава и целият свят да е на обратното мнение, тогава пак аз съм прав, а те грешат. Това е без значение, аз нямам нужда от техните гласове, за да се чувствам прав. 
Само хората, които носят мненията на другите имат нужда от подкрепата на другите.

В себе си ти носиш скрит шедьовър, но си застанал на пътя му. Просто се отмести и той ще се разкрие. Всеки човек е шедьовър, защото Бог никога не създава нещо по-малко от това. Всеки носи този шедьовър скрит в продължение на много животи, без да знае кой е, опитвайки се на повърхността да стане някой.
Откажи се от идеята да ставаш някой, защото ти вече си шедьовър. Не можеш да бъдеш подобрен. Трябва само да го откриеш, да го познаеш и осъзнаеш. 
Сам Бог те е създал. 
Не можеш да бъдеш подобрен. 

Ошо

Thursday, 4 June 2015

Да бъдеш себе си и никой друг...

... да бъдеш себе си и никой друг
в свят, който неуморно се старае
да те направи
като всички други,
означава да водиш
тежка битка, която
всеки човек води
и не спира да води...

Къмингс

Monday, 1 June 2015

Нека преживяваш всеки ден като свещен дар...

Нека се пробудиш за мистерията в това да бъдеш тук 
и да навлезеш в тихата необятност на своето присъствие.
Нека имаш радост и покой в храма на сетивата си.
Нека получиш огромна смелост, когато нови граници те призоват.
Нека отвърнеш на зова на твоята дарба 
и да намериш кураж да следваш нейния път.
Нека огънят на гнева те освободи от фалша..

Нека топлината на сърцето поддържа пламъка 
на присъствието ти жив 
и нека тревогата никога не се задържа около теб.
Нека твоето външно достойнство да е огледало 
на вътрешното достойнство на Душата ти.
Нека си дадеш време да празнуваш тихите чудеса, 
които не търсят внимание.
Нека бъдеш утешен в тайната симетрия на Душата ти.
Нека преживяваш всеки ден като свещен дар, 
изтъкан около сърцето на чудото.

John O'Donohue